Стимулатори, използвани за създаване на виртуална действителност. Поради оборудването, което използва човекът от горната картина, той си представя, че докосва бързо течаща вода. Показаните по-долу хора се виждат като герои на филма, който им се прожектира, и се вълнуват от това, което изживяват.

Представена самостоятелно, виртуалната действителност включва показване на триизмерни образи, създадени на компютър, така че да конструират един "реален свят" с помощта на определена апаратура. Тази технология, която се използва в множество различни области, за различни цели, се нарича "изкуствена действителност" или "виртуален свят", или "виртуална атмосфера". Най-съществената особеност на виртуалната действителност е, че човекът, който използва специализирания уред, вярва, че това, което вижда, е реално, и нещо повече, той е пленен от тези образи. Поради тази причина напоследък се използва и думата "immersive", чието значение е "да бъдеш погълнат, да се потопиш изцяло в нещо". (Immersive Virtual Reality - Поглъщаща виртуална действителност)

Необходимите за създаването на виртуален свят средства са шлем (в който е поместен екран, осигуряващ образа) и чифт електронни ръкавици (които осигуряват осезанието). Разположен в шлема уред контролира движенията и ъгъла на главата, за да може да осигури на екрана образ, който да е в съответствие с ъгъла и положението на екрана. Понякога на стените и пода на клетката с големина на стая се отразяват стереокартини. Хората, които се разхождат из стаята, чрез стереоочила могат да се видят на разнообразни места, като например на ръба на водопад, на върха на планина или печейки се на слънце на палубата на кораб посред морето. Шлемът създава 3D (триизмерни) картини с реалистично усещане за дълбочина и пространство.

Картините се доставят пропорционални на човешките размери и осезанието се осигурява от друго оборудване - ръкавици. Ето така човек, който използва това оборудване, може да докосва предметите, които вижда във виртуалния свят, може да ги повдига и да ги мести. Звуците, които човек чува на такива места, са също убедителни, идващи от различни посоки, с различна дълбочина и сила. В някои приложения една и съща виртуална атмосфера може да бъде представена на няколко човека, които се намират в различни места по света. Тези хора, които са от различни държави (дори различни континенти), могат да се видят заедно на борда на моторница.

В своята основа системата, използвана при уредите, които създават виртуалния свят, е същата като системата, използвана от петте ни сетива. Например чрез въздействието на механизъм, разположен в ръкавицата, на върховете на пръстите се подават сигнали и след това биват предадени към мозъка. Когато мозъкът обработва тези сигнали, човекът, който използва ръкавицата, остава с впечатлението, че докосва копринен килим или ваза с неравна повърхност, с изпъкнали гравюри върху нея, въпреки че наоколо няма нито копринен килим, нито ваза.

Една от важните области, в които виртуалната действителност днес се използва, е медицината. Посредством технически умения в университета в Мичигън кандидат-лекарите (особено тези от спешно отделение) завършват част от обучението си в изкуствено създадена операционна зала. В това приложение образи, свързани с операционната зала, са отразени върху пода и стените на обикновена стая, а изображенията на операционната маса и пациента са отразени в средата на стаята. Слагайки си 3D (триизмерни) очила, кандидат-лекарите започват да извършват операцията върху този виртуален пациент.

В университета в Мичигън кандидатите за доктори и особено в спешно отделение биват обучавани посредством същата технология, в изкуствено създадена операционна зала. В първия етап изображенията на операционната са отразени по стените на най-обикновена стая. Всичко, което виждате в операционната вдясно (включително и пациента), с изключение на тримата лекари, е виртуално. Със симулантни уреди кандидат-докторите провеждат първата си операция във виртуална обстановка върху виртуален пациент.

Тези примери илюстрират как с помощта на изкуствени стимули човек може да бъде поставен в реалистичен, но нереален свят. Със съвременната технология може да се създават образи, което е ефективен практически помощник. Принципно няма причина рано или късно тази технология да не създаде реалност, която да бъде неразличима от реалния свят. Много е интересно, че някои неотдавна прожектирани известни филми третират тази тема. Например в холивудския филм "Матрицата" ("Matrix"), когато нервната система на двама от героите във филма бива свързана с компютър, докато лежат върху кушетка, те могат да се видят на напълно различно място. В една от сцените откриват себе си да практикуват източни бойни изкуства, в друга пък са с напълно различно облекло и вървят по една претъпкана улица. Когато героят, под въздействието на реалистичното си преживяване, казва, че не може да повярва, че всички тези образи са създадени от компютър, то картината бива стопирана чрез компютъра. Тогава човекът се убеждава, че светът, който е вярвал, че е действителен, всъщност е само един образ.

В заключение, по принцип е възможно създаването на изкуствени образи или, с други думи казано, на изкуствен свят, с помощта на изкуствени стимули. Следователно не можем да твърдим, че "образът-живот", който постоянно виждаме, е първородният външен свят, и че това, с което си взаимодействаме е "първоизточникът". Усещанията ни могат да идват от доста различен източник.

Факт е, че някои кожни заболявания могат да бъдат лекувани чрез хипноза. На едната от снимките горе виждаме болест, преди пациентът да бъде лекуван чрез хипноза, а на другата - след като е бил хипнотизиран и болестта е била излекувана. (Д. Ваксман, "Хипноза", стр. 113)

В един експеримент на хипнотизирания човек се казва, че се намира в болница и че на десетия етаж има пациент, който умира. Той е хипнотизиран така, че да вярва, че ако се затича към пациента и му занесе правилното лекарство, ще успее да го спаси. Човекът, който е под въздействието на хипноза, си мисли, че тича до десетия етаж. През това време той се запъхтява и не може да контролира това, тъй като се чувства изключително изморен. След това на хипнотизирания му се съобщава, че вече е на последния етаж и е успял да донесе лекарството и че може да легне на някое удобно легло. Тогава човекът започва да си отпочива.18 Въпреки че хипнотизираният възприема местата и атмосферата като че са напълно реални, всъщност местата, хората и събитията, за които му съобщават не съществуват.

В един друг експеримент на намиращ се в най-обикновена стая хипнотизиран се казва, че е в турска баня и че там е много топло. В резултат на това той започва да се изпотява.19

Това насочва вниманието ни към един много важен момент. За да може един човек да се изпотява, то трябва да съществуват определени условия. Реалността, с която се сблъскваме в един такъв момент на хипноза, е, че хипнотизираният човек се изпотява дори без да съществува физически фактор, който да го накара да се изпоти. Този пример ясно показва, че не съществува необходимост от физическото съществуване на места или атмосфера, за да ги почувстваме. Подобен ефект може да бъде създаден чрез изкуствени стимулатори или хипнотични внушения.

След като тази жена бива хипнотизирана, тя започва да си въобразява, че изкачва бързо 10 реда стъпала. В този момент тя се задъхва и се изморява. Хипнотизираният човек живее в една произведена от хипнотизиращия среда и я възприема като реална въпреки факта, че мястото, хората и събитията, които й биват внушени, не съществуват.

Британският специалист по хипнотерапия Теранс Уотс, който е член на множество организации, включително и Националната асоциация по хипнотерапия, Националната асоциация на хипнотерапевтите, Професионалния хипнотерапевтичен център, Хипнотерапевтичната изследователска асоциация, в една своя статия пише, че по време на хипноза някои хора, които си припомнят събития от миналото, показват определени физически промени, свързани със събитието. Така например, ако в случката, която си спомня, има елемент на задушаване, то хипнотизираният субект може да се задъха, докато описва събитието под хипнозата, или дори да спре да диша за минута. Уотс твърди, че при спомена за плесница на лицето на един от пациентите му, намиращи се под хипноза, се появяват отпечатъци от пръсти. Уотс също така обяснява, че това не е мистерия, а просто реакция на чувството за болка у тялото. 20

Един от най-поразяващите примери, забелязан в хипнотичната практика, е, че чрез внушение върху кожата на хипнотизиран човек може да се появи дори рана. Например изследователят Пол Торсен докоснал с върха на молив ръката на един, намиращ се под хипноза, човек и му казал, че това е нагорещен шиш. Не след дълго на мястото, където бил допрян върхът на молива, се появила пришка (каквато се появява при изгарянията от втора степен). Торсен също така хипнотизирал жена на име Анна О. така, че да вярва, че буквата “А” се е отпечатала на ръката й в резултат на силен натиск. Въпреки че нищо друго не било извършено, на ръката на хипнотизираната се появило зачервяване под формата на буквата “А”. 21 Изследователите Х.Боуру и П.Бурот, които убедили един хипнотизиран човек, че ръката му е порязана, забелязали, че след като направили една лека драскотина с молив върху нея, тя започнала да кърви. 22

Дж.А.Хедфилд казал на един моряк по време на хипноза, че върху ръката му ще допре гореща стоманена пръчка и ръката му ще изгори. Той обаче само докоснал ръката с върха на пръстите си и след това я превързал.След шест часа, когато махнал превръзката, в областта се забелязвало леко зачервяване и подпухналост. Хедфилд казва: “на следващия ден зачервяването стана още по-голямо и започна да мирише на изгоряло”. 23

Тези промени, настъпващи у човешкото тяло по време на хипнозата, ни показват, че не се нуждаем от външен свят, за да произвеждаме усещания, свързани със зрението, слуха, докосването, осезанието, или болка. Така например, въпреки че във външния свят не съществува гореща стоманена пръчка, ако човек бъде убеден в съществуването й, то върху ръката му би се появил белег от изгорено.

Всички тези примери ни показват, че когато проучим как се появява един образ и съблюдаваме технологичното развитие, а и също така като прибавим методите на внушение, какъвто е хипнозата, то наяве излиза една единствена истина. През целия си живот човек смята, че живее в свят, който е извън тялото му. Всичко, към което се обръщаме като към външен свят, обаче е само интерпретация на сигнали, достигащи до сетивния център на мозъка ни. С други думи, ние не можем да осъществим контакт с друг свят освен този, който се намира в мозъка ни. Ние никога не можем да разберем какво се случва или какво съществува в света извън нас. Не можем да твърдим, че източниците на сигнали, които достигат мозъка ни, имат материално съществуване извън нас. Тази реалност започна да заема широко място в научните книги и да бъде преподавана на учениците още от гимназията. Проблемът е, че хората не осъзнават голямото значение на този факт.

17- William Kroger, Clinical and Experimental Hypnosis http://www.lucidexperience.com/
HypnoPapers/512.html
18- Dr. Tahir Ozakkas, "The Door Opening to the Awakening of Reality: Hypnosis", "Upper Ultrastability", Se-da Yayinlari, Vol.. 1, 1st Edition, p. 204-205
19- Dr. Tahir Ozakkas, "The Door Opening to the Awakening of Reality: Hypnosis", "Upper Ultrastability", p. 267
20- Terrence Watts, Abreaction, The psychological phenomena that hypnotherapists either love or hate, http://www.hypnosense.com/abreaction.htm
21- Poul Thorsen, Die Hypnose in Dienste der Menschheit, Bauer-Verlag, Freiburg-Haslach, 1960, p. 52-53
22- Rene Sudre, Traite de Parapsychologie, Payot, Paris, 1956, p. 341
23- Dr. Recep Doksat, Hipnotizma (Hypnotism), p.106-108