Вие ли сте в стаята или стаята е във вас?

Така както всичко, което виждаме наоколо, е образ в мозъка ни, така и тялото ни също е образ формиран в нашия мозък.


     Една от причините, която пречи на хората да разберат, че видените образи всъщност са усетени в мозъка, е, че те виждат тялото си. Те достигат до следното погрешно заключение: "след като аз съм в стаята, то стаята не е в мозъка ми". Тяхната грешка е в това, че забравят, че тяхното тяло също е образ. Така както всичко, което виждаме около нас, са образи, които съществуват в мозъка, така и тялото ни е намиращ се в мозъка ни образ. Например, докато седите на стол, вие може да видите частта на тялото си от кръста надолу. Този образ е произведен от същата система за възприемане. Когато поставите ръка на крака си, в мозъка вие усещате чувство за движение. Това означава, че вие виждате тялото си в мозъка и усещате как докосвате тялото си отново в мозъка.

      Ако тялото е образ в мозъка, то тогава дали стаята е във вас или вие сте в стаята? Очевидният отговор е: "стаята е във вас". Вие виждате образа на тялото си в стаята, която пък от своя страна е в мозъка.

      Нека обясним това с един пример. Нека предположим, че викате асансьора. Когато пристигне, вие виждате, че в него е съседът ви, който живее на етажа над вас. Вие се качвате в асансьора. Всъщност вие в асансьора ли сте или той е във вас? Истината е, че асансьорът заедно с образа на вашия съсед и вашето собствено тяло са разположени в мозъка ви.

      В заключение, ние не се намираме във "вътрешността" на нищо. Всичко е в нас; всичко се намира в мозъка. Нито Слънцето, нито Луната, нито звездите, нито пък самолет, който лети на хиляди мили разстояние в небето, не могат да променят този факт. Слънцето и Луната, подобно на книгата, която държите, са само образи, които се намират в един много малък зрителен център в мозъка.
При положение, че тялото ви е образ, наблюдаван в мозъка, то въпросът е следният: вие ли се намирате в стаята, в която сте в момента, или стаята се намира във вас? Отговорът е очевиден: разбира се, че стаята е във вас, в зрителния център на мозъка ви.

     

Светът от възприятия може да съществува и без наличието на външен свят

      Един фактор, който прави невалидно твърдението, че светът от възприятия, който виждаме, има материален еквивалент, е това, че ние не се нуждаем от външен свят, за да се формират усещанията в мозъка ни. Много технологични разработки като моделиращите устройства (стимулатори), а също и сънищата са най-голямото доказателство за този факт.


В един експеримент незрящи хора виждат някои образи чрез специален уред. Посредством този уред незрящите хора добиват способността да виждат някои много реалистични образи, които не принадлежат на външния свят, а са получени по изкуствен път. Пациентите имат чувството, че нещо връхлита върху тях, и започват да отстъпват назад, за да се защитят.
     В своята книга "Изготвяне на карта на мозъка" научната писателка Рита Картър пише, че "нямаме нужда от очи, за да виждаме" и описва детайлно един извършен от учените експеримент. В експеримента незрящи пациенти биват снабдени с уред, който превръща видеокартини във вибриращи импулси. Една камера, монтирана до очите на пациентите, разпръсква импулсите по тила им, така че те получават продължително сетивно влагане от визуалния свят. След известно време пациентите започват да се държат като че наистина могат да виждат. Например, в един от уредите имало подвижен обектив, така че да приближава образа. Когато приближаването се извършвало без предварително предупреждаване на пациента, той импулсивно се опитвал да се предпази с двете си ръце, защото образът, който му бил подаван, се уголемявал внезапно, като че светът приемал застрашителни размери. 15
Както се вижда от този експеримент, ние можем да формираме усещания дори когато те не са предизвикани от материални еквиваленти във външния свят. Всички стимули могат да бъдат създадени изкуствено.

 

"Светът от възприятия", който е в сънищата

      Човек може да изживява всички чувства живо без наличието на външен свят. Най-очебийният пример за това са сънищата. Докато човек сънува, той лежи в леглото си със затворени очи. Въпреки това обаче този човек усеща множество неща, които изживява в реалния живот, и ги преживява толкова истински, че сънищата стават неразличими от случките от реалния живот.
Когато човек сънува, че през една пронизващо студена зимна сутрин е в градината, той може да почувства студа и да започне да трепери. В съответната ситуация обаче няма нито вятър, нито пък е студено. Той дори може да спи в много топла стая. Въпреки това обаче усеща студа в цялата му същност. Няма разлика между студа, който усеща в реалния свят, и този, почувстван в съня му.

      Всеки, който чете тази книга, често е ставал свидетел на този факт в собствените си сънища. Например човек, който през нощта лежи сам в кревата си в една спокойна и тиха атмосфера, в съня си може да вижда себе си в опасност в едно много претъпкано място. Той е в състояние да изживее случката като че е реална, бягайки от опасността отчаяно и криейки се зад една стена. Нещо повече, образите в съня му са толкова реални, че той чувства страх и паника, като че наистина е в опасност. При всеки шум той си гълта езика от страх, разтреперва се, пулсът му се ускорява, изпотява се и показва всички останали физиологически промени, през които човешкото тяло преминава при ситуация на опасност. На събитията в съня му обаче няма външни еквиваленти. Те съществуват единствено в мозъка му.
Човек, който в съня си падне от високо място, усеща това с цялото си тяло, въпреки че в този момент лежи неподвижно в леглото си. Другата възможност пък е човек да се види, че цопва в една локва, намокря се и му е студено поради студения вятър.



Човек, който спи вкъщи, в удобното си легло, може да сънува, че е в центъра на някаква война. И той също така може да усети страха, напрежението и паниката от войната, като че тя се случва в реалния свят. През това време обаче той спи в удобното си легло. Реалистичните шумове и образи, които вижда в съня си, се намират в мозъка му.

      В този случай обаче не съществува нито локва, нито пък вятър. Нещо повече, въпреки че човекът спи в една много топла стая, той усеща мокротата и студа, както когато е буден.
Човек, който спи вкъщи, насън може да се види във високоскоростно влакче в луна-парк. Той може да усети много реалистично вятърът, който би духал срещу него при бързото движение на вагончето, в реалния свят.
     Някой, който в съня си смята, че влиза в контакт с първоизточника на материалния свят, е много сигурен, че това е така. Той може да постави ръка върху рамото на приятеля си, докато последният му казва: "материята е въображаема; не е възможно да влезем в контакт с истинския свят", а първият го попита: "Тогава сега аз въображаем ли съм? Не усещаш ли ръката ми върху рамото си? В такъв случай как би могъл да бъдеш въображаем? Какво те кара да мислиш по този начин? Нека се поразходим край Босфора; така ще можем да си поговорим и ще ми обясниш защо вярваш в това."

     

Някой може да сънува, че спори с приятел, който твърди, че материята е просто една илюзия. Този човек може да постави ръка върху рамото на приятеля си и да го попита: "Сега аз въображаем ли съм? Не усещаш ли ръката ми върху рамото ти? Тогава как би могъл да бъдеш въображаем?"

Тогава той покани приятеля си на разходка с колата му:"Хайде, нека да отидем на разходка покрай морето и ще ми разкажеш какво те накара да мислиш така".

Сънят, който вижда, е толкова реалистичен, че той запалва мотора на колата, подава лека газ и после натиска рязко педала, така че колата да подскочи, така както би направил в истинския си живот.
Сънят, който той вижда, когато заспи дълбоко, е толкова ясен, че с удоволствие запалва мотора на колата, подава лека газ и после натиска рязко педала, така че колата да подскочи. Докато пътува по улицата, поради високата скорост дърветата и пътната маркировка изглеждат като една монолитна картина. От друга страна пък, той вдишва от чистия босфорски въздух.
     Но представете си, че точно когато се подготвя да каже на приятеля си, че това, което изживяват в момента, не е сън, се събужда от звъна на будилника. Но странното тук е, че така както в съня си този човек се възпротивява на твърдението, че всичко, което вижда, е въображаемо, то когато е буден, би се възпротивил по същия начин.
     Когато хората се събудят, те разбират, че това, което са видели до дадения момент, е сън. Но поради някаква причина те не изпитват съмнение в това, че животът, който започва с представата за "събуждане" (това, което те наричат "реален живот") може също да е сън. Начинът, по който възприемаме образите в "реалния свят", е напълно идентичен с начина, по който възприемаме сънищата си. И двете стават в мозъка ни. Ние не можем да разберем, че те са въображаеми до момента, в който не се събудим. Тогава ние казваме само: "това, което току-що видях, бе сън".

      Следователно, как можем да докажем, че това, което виждаме в който и да било друг моментът, не е сън? Ние смятаме, че момента, в който живеем, е реален, просто защото все още не сме се събудили. Възможно е да узнаем този факт, когато бъдем събудени от един малко по-дълъг сън от тези, които виждаме всяка вечер. Ние не разполагаме с доказателство за обратното.

В момента, в който той се опитва да убеди своя приятел, че всички тези неща са реални, бива събуден от будилника си. И когато става, той осъзнава, че всичко, което е видял, реалността, в която той е бил толкова сигурен, е била просто сън. Но какво ако сега той е в един друг сън, от който скоро ще се събуди?
     Много ислямски учени известяват, че светът около нас е само сън и че само когато бъдем събудени от този сън чрез едно "голямо пробуждане", хората ще могат да разберат, че живеят в един въображаем свят. Великият ислямски учен Muhyiddin Ibn al-'Arabi, към когото се обръщат с названието Sheikh Akbar (Най-възвишения Шейх) поради изключителната му мъдрост, оприличава света на сънищата ни, като цитира думите на пророка Мохамед:
     Пророкът Мохамед каза, че "хората спят и се събуждат, когато умрат". Тоест предметите, които хората виждат на земята, докато са живи, са подобни на тези, които виждат, когато спят, докато сънуват, или с други думи казано - въображаеми.16

 

 

 




Докато кара колата заедно с приятеля си той може да усети мириса на морето, да чуе шума на вълните и да усети подухването на вятъра, както в истинския живот.

 

 







Когато кара по-бързо той може да види как дърветата по протежение на пътя изчезват покрай него. Всички тези образи от съня му не се различават по нищо от реалността.

 

Ще рекат: “О, горко ни! Кой ни събуди от нашите гробове?” [Ще им се каже:] “Това е, което Всемилостивия обеща, и пратениците говореха истината.”     (Коран, 36:52)

    Както ни показва айятът, хората се събуждат в деня на равносметката като че се събуждат от сън. Подобно на човек, пробуден по средата на съня му, докато е заспал дълбоко, така и хората ще попитат кой ги е събудил. Така както ни показва айятът, светът около нас е като сън, всеки ще бъде пробуден от този сън и ще започне да вижда образи от отвъдното, което е истинският живот.

 

15- Rita Carter, Mapping The Mind, p. 113
16- Muhyiddin Ibn al-'Arabi, Fusus al-Hikam, p. 220