Разбирането на истинската същност на материята
ще накара хората да станат вярващи

Хората, които осъзнаят, че през целия си живот наблюдават образи, показвани на душата им, ще повярват без ни най-малко колебание, че Бог е този, който е сътворил както техните души, така и тези постоянни образи.

Причината някои хора упорито да отказват да приемат тайната относно материята е тяхното нежелание да разберат размерите на Божието величие и да приемат своята незначителност. Но независимо че тези хора не желаят да го приемат, това е един неоспорим факт. Всичко на небесата и земята принадлежи на Господ и е Негово проявление. Единственото Безусловно Същество е Бог. Останалите същества, които Бог е сътворил, не са безусловни, а само образи. Всичките "Аз", т.е. отделните индивиди, които наблюдават образите, които Бог е сътворил, са дух от Бога.

Когато хората схванат огромната тайна на това познание, те ще достигнат до една възвишена чистота на съзнанието и неяснотата, покриваща душите им, ще се вдигне. Всеки, който го осъзнае, ще се подчини на Бог, ще Го обича и ще се страхува от Него. Освен това човешките черти като горделивост и самодоволство ще бъдат заместени със скромност и благоприличие. Ето това Бог иска от човешките същества. Тези, които разберат този изумителен факт, ще започнат да гледат на нещата от друга гледна точка и ще започнат един напълно различен живот. Те ще приемат Божията мощ така, както подобава, и ще се отдалечат от хората, които са описани в долуцитирания айят:

     И не оцениха те Аллах с истинското Му величие.
Земята ­ цялата ­ ще бъде в Неговата Длан в Деня на възкресението,
а небесата ще са сгънати в Десницата Му. Пречист е Той,
превисоко е над онова, с което Го съдружават! (Сура Зумар, 67)

Разбирането на истинската същност на
материята премахва земните амбиции

Това, което разкрихме дотук, е една от най-големите истини, които сте чували през целия си живот. Ние обяснихме как целият материален свят в действителност е една сянка и че това е ключът за осъзнаването на Божието съществуване, Неговото сътворение, както и факта, че Той е единственото безусловно Същество. В същото време ние представихме едно научно неоспоримо доказателство за това как човешкото същество е проявление на Божието дивно майсторство и същевременно колко безпомощно е то. Това познание принуждава хората да повярват и прави невъзможна вероятността да не повярват. Именно това е и главната причина, поради която някои хора отричат този факт.

Всичко, което човек си мисли, че притежава - неговата къща, кола, семейство, работа и всички негови приятели - всички те се състоят от образи и усещания, които се формират в мозъка. Човек, който разбере това, също така ще разбере и че Този, който е създал тези образи в неговия мозък, е Бог, на който принадлежи всичко. Поради тази причина тези, които са емоционално привързани към живота на този свят, се страхуват ужасно много от тази действителност.

Нещата, които са обяснени тук, са толкова верни, колкото и един физичен закон или химична формула. Когато е необходимо, хората могат да решат и най-сложните математически задачи и да разберат множество изключително сложни въпроси. Но когато тези хора биват информирани за това, че материята е образ, формиран в човешкия мозък, и че те не осъществяват контакт с нея, те нямат желание да го разберат. Това е преувеличен случай на неспособност за разбиране, защото дискутираната тук идея не е по-трудна от отговора на въпросите: "Колко е две по две?" или "На колко години сте?". Ако попитате някои учен или професор по неврология къде вижда света, то той ще ви отговори, че го вижда в мозъка си. Вие ще откриете този въпрос дори в учебниците по биология в гимназиите. Но въпреки факта, че темата е напълно ясна, информацията, отнасяща се до това, че ние възприемаме материалния свят в мозъка си, и резултатите, които тази информация носи след себе си за човешките същества, могат да бъдат пренебрегнати. От голямо значение е, че един от най-съществените научно доказани факти е толкова старателно скрит от хората.

Основната причина, поради която хората лесно приемат всички научни факти, но се страхуват да приемат този, е, че научаването на истината относно материята ще промени корено начина, по който всеки гледа на живота. Тези, които вярват, че материята и личността им са безусловно съществуващи, един ден ще разберат, че всичко, за което са се трудили и върху което са изградили живота си - техните съпруги, деца, богатство и дори самите те, са само образи. Хората много се страхуват от тази действителност и се преструват, че не я разбират, дори и да не е така. Те упорито се опитват да опровергаят фактите, които са толкова прости, че дори дете от начално училище би разбрало. Причината, лежаща зад тази съпротива, е, че хората се страхуват да загубят това, което този свят им предлага.

За човек, който е привързан към своето богатство, деца или временните блага, които този свят му предлага, илюзорната същност на природата е причина за изпитване на огромен страх. В момента, в който един такъв човек разбере това, той ще е мъртъв, преди още да е настъпила естествената му смърт, и ще се откаже от своето богатство и душа. В айята: "Ако ви ги поиска (цялото ви богатство) и ви принуди, вие ще се поскъпите и Той ще изкара наяве злобата ви." (Мухаммад, 37) Бог разкрива как хората ще постъпят с подлост и злоба, когато Той им поиска богатството.

Но когато човек узнае за истинската същност на материята, ще разбере, че душата и богатствата му вече принадлежат на Господа. Ако човек осъзнае, че няма какво да даде или да откаже да даде, то той преди да умре, ще подчини себе си и цялото си богатство на Бог. За искрените вярващи това е едно прекрасно и благородно нещо и начин за доближаване до Бог. Тези, които не вярват или вярата им е слаба, не могат да разпознаят тази прелест и упорито се противят на тази реалност.

     Тези, които притежават фабрики, яхти или земи, които са само образи в мозъка им, се притесняват напразно

В тази част ще разгледаме примера с нехайния собственик на една фабрика, който е прекарал целия си живот с амбицията да бъде богат и който е работил денонощно, докато е бил млад, мислейки си, че може да спечели всичко с пот на чело. Този пример ще ни покаже една много важна истина.
   

Човек, който притежава голяма холдингова компания, който има къщи, последен модел коли и служители, които се отнасят към него с почит и уважение, вижда всичко, което притежава, като образи в мозъка си. Уважението, на което се радва, също е в неговия мозък. Това, което смята за сериозно и важно - работата, на която е посветил голяма част от времето си, срещите, проведени с колегите му, вземането на решения - са усещания, които се формират в мозъка му.

Човекът, за който ще ви разкажем, е на средна възраст. Той има две деца - момче и момиче, които е изпратил да се обучават в елитни училища. Той притежава няколко коли, яхта, няколко къщи и известно количество земи. Този човек си мисли, че притежава всичко, което би могло да му донесе удоволствие в живота на този свят. Той смята, че притежава всичко, което един човек би желал в този живот. Освен богатството си, той се радва и на голямо уважение. Всеки, който го познава, се обръща към него като към уважаван човек. Той притежава репутация и положение в обществото.

Това мнение е споделено от прислугата, които го обслужва сутрин, от шофьора, който се кланя, когато му отваря вратата на колата, охраната, която го поздравява с уважение, когато влиза в сградата на компанията, и служителите, които "му стоят мирно", докато не влезе в стаята си. Той има множество близки приятели и познати на високи позиции и длъжности. Всеки ден тича от среща на среща; той е член на съвети и дружества и председател на други.

Всеки ден той дава нареждания на хиляди хора. В банката и личните си каси има толкова много пари, акции и облигации, че не може да ги изброи. Когато от време на време седне да ги брои, той изпитва още по-голямо задоволство; той е горд със себе си и се самопоздравява за постигнатото. Това, което му дава изключителното чувство на удовлетворение и самоувереност, е фактът, че той е спечелил всичко сам със своя упорит труд и се е сдобил с това, за постигането на което е посветил целия си живот.

Един ден, когато се разхождал с яхтата си заедно със своите приятели, един от тях дошъл при него и му казал: "Всичко, което виждаш тук в този момент - всички тези хора, тази яхта, морето, заводите, къщите, служителите, които подскачат, когато им наредиш нещо - всички те са образи, формирани в твоя мозък. Ти не можеш да знаеш дали първоизточниците на тези образи съществуват извън мозъка ти или не. Ако нервите, навлизащи в мозъка ти, бъдат прекъснати, то тази яхта, хората на нея, техните гласове и разговори, миризмата на морето, вкусът на плодовия сок, който пиеш, с една дума, всичко веднага би престанало да съществува. Всички тези неща, както и всичко, с което си се сдобил през живота си, се намират в твоя мозък. Няма разлика между твоите къщи, коли, яхти, заводи и компании, и нещата, които притежаваш в съня си. Това е като да сънуваш, че отиваш до Европа с частния си самолет и събуждайки се на сутринта, да откриеш, че няма никакъв самолет и че ти не си в Европа, а в леглото си. Ако един ден се събудиш от този сън, който наричаш "мой живот", как би могъл да бъдеш сигурен, че няма да бъдеш на съвършено различно място, наблюдавайки образите, принадлежащи на този живот?".

Този богат мъж ще се противопостави остро на казаното му. Дори тези факти да му бяха обяснени разбираемо с научни доказателства, дори да ги беше разбрал, той нямаше да приеме истината. Според него, да приеме, че всичко, което притежава, е като въображаема илюзия, би означавало, че през целия си живот той е преследвал една илюзия. При това положение всичко, с което човек се хвали, всичко, което му предоставя възможност за гордост и достойнство, е една илюзия. Положението на този човек ще бъде толкова унизително и смешно, като това на човек, който е богат на сън и се държи високомерно поради въображаемото си богатство.

Когато богатият човек от нашия пример отиде в компанията си, след като е осъзнал тази действителност, той няма да прояви надменност в отговор на уважението и почитта, които му биват показани. Това е така, защото той сега знае, че тези, коите се отнасят към него с уважение и му се прекланят, са само факсимиле в неговия мозък. Или, след като тези неща му бъдат разказани, той няма да може да "парадира" пред гостите си със своята яхта, защото както яхтата, така и гостите на нея са само образи, формирани в мозъка му.

Човек, който брои парите си с голямо задоволство, в действителност брои пари в мозъка си. Той не може да осъзнае, че яхтата, в която се вози с такава гордост и самохвалство, хората, които се старае да впечатли, и пейзажът, който вижда, всички те са само формирани в мозъка му образи. Ако му бъде казана истината, той остро ще се противопостави, за да не загуби всички неща, които притежава, и уважението, на което се радва. Същият човек обаче може да сънува, че притежава всички тези неща и че в този сън той ни най-малко не се съмнява, че те са реални. Ако в неговия сън му кажат, че той не е действителният собственик на тези неща, той няма да приеме. Но когато се събуди, ще разбере, че всичко това е било само плод на въображението му.

Когато му бъде казано, че материята е илюзия и че той не осъществява никакъв контакт с източника на материалната същност, то той ще се сети за фабриката, която е купил преди ден. В такъв случай парите, които е броил пачка по пачка и е дал на продавача, фабриката, която е закупил с цялата налична апаратура, оглеждането на заобикалящата площ, докато извършвал покупката - всичко това съществува само в неговия мозък. Това е като да сънува предната вечер, че е сключил важна сделка и е спечелил огромно количесто пари от нея. Когато се събуди обаче, нищо няма да остане и това, което той е смятал за реалност, ще се окаже само един сън.

Ако случаят е такъв, то той в момента не е в яхтата. Яхтата е образ в него. Когато той си мисли, че отива в обзаведената по последна мода къща, в действителност той отваря една голяма градинска порта и влиза в една къща в своя мозък. Къщата, обзавеждането, градината и градинската порта са в неговия мозък.

Ако този човек разбере, че това, което му е казано, е напълно вярно, то той ще осъзнае, че в основата си всичко, което притежава в този момент, представлява сенки. Всички тези неща са образи, показвани му от Бог, който го е сътворил. За да го подложи на изпитание, Бог сътворява неговия живот и външния вид на нещата, които ще смята, че притежава. Но забравяйки, че Бог го е дарил с тези неща и го е ощастливил с богатството на тези образи, той става надменен и се разглезва от тези неща, държи се високомерно и се отнася с хората като с по-нисши от него. След това прекарва целия си живот в напразно преследване на един въображаем, фантастичен свят. Но един ден той ще осъзнае, че е обграден от илюзии и че си губи времето, че нито едно от тези неща няма безусловна същност и че единствено Бог съществува.

В един айят Бог обръща внимание на тези, които отказват да разберат тази реалност и се преструват, че не я знаят, така:

А на неверниците делата са като мираж в пустиня.
Жадният го смята за вода, но стигне ли там, не намира нищо.
Там ще намери Аллах и Той ще му изплати въздаянието.
Аллах бързо прави равносметка. (Сура Нур, 39)

Както бихме могли да видим в горния айят, Бог оприличава делата на неверниците на мираж. Когато хората се привържат към тези миражи и открият, че не могат да очакват помощ от тях, разбират, че те не са действителни и че единствено Бог е безусловната реалност.

Една от основните причини, поради която хората се страхуват толкова много от тази действителност и не желаят да я приемат, е, че разбират, подобно на човека от нашия пример, че всичко, което притежават, почитане, богатство, ще изчезне в миг. Тук искаме да насочим вниманието ви към следното: ние не казваме, че "всичко, което човек притежава, след смъртта му ще остане след него и няма да му даде нищо добро". С думите "всичко, което човек притежава, е само един образ" се има предвид, че човек, в известен смисъл, губи това, което притежава, докато е още жив. Когато види, че всичко, към което се е стремил през целия си живот, му е донесло само беди и го е направило нещастен и че в този процес той се е опитвал да надмине другите хора, той осъзнава, че всичко това е било една празна измама. В един айят от Корана се разкрива как нехайните хора живеят в заблуда. Алчното привързване на хората към имуществото е споменато в следния айят така:

Разкрасена е за хората любовта към страстите ­ към жените и
децата, и струпаните купища от злато и сребро, и към
отбраните коне, и добитъка, и посевите. Това е насладата
на земния живот, но най-прекрасният пристан е
завръщането при Аллах. (Сура Ал-Имран, 14)

В един друг айят е разкрито, че животът на този свят е една игра, загуба на време и измама:

Знайте, че земният живот е само игра и забава, и украса,
и хвалба между вас, и умножаване на имотите и децата,
подобно на растения след дъжд ­ възхищават сеячите, после
изсъхват и ги виждаш пожълтели, после стават на съчки.
А в отвъдния живот има сурово мъчение или опрощение
от Аллах и благоволение. А земният живот е
само измамна наслада. (Сура Хадид, 20)

Когато хората разберат, че тези образи, които си мислят, че притежават по време на живота си, са просто една илюзия, те ще осъзнаят, че са се трудили и тревожили напразно и че са си загубили времето. Това са тези, които ревностно пазят това, което притежават, и заради тези неща се разгневяват и ругаят другите хора, нервират се и удрят с юмрук по масата. Но когато разберат, че не осъществяват никакъв контакт с действителните материални неща, те се засрамват и дълбоко съжаляват за това, че са изпаднали в положението на някой, който на сън ругае другите хора, ядосва им се и им вика. Те веднага разбират, че трябва да постъпват по начин, който да се хареса на Бог, Първоизточника на всички показвани им образи. Тези, които разберат тази действителност, а именно вярващите, казват:

Кажи: “Моята молитва и моето служене,
и моят живот, и моята смърт са за Аллах,
Господа на световете." (Сура Анам, 162)

Важно е никога да не забравяме този съществен въпрос: Няма значение в коя част от своя живот човек ще успее да разбере тази действителност; никога не е твърде късно. Той може да промени своя възглед за живота още сега и да преорганизира начина си на живот според този принцип; той може да започне да живее не в името на илюзиите, а в името на нашия Господ, Единственото Безусловно Същество. Бог е винаги милостив към Своите раби.

Тези, които проявяват хитрост и се преструват, че не знаят тази реалност, и отказват да приемат факта, че Бог е Единственото Безусловно Същество, сами попадат в една огромна клопка. Бог описва тяхното положение така:

... и ще се провали, каквото са сторили [на земята],
и ще е напразно, каквото са вършили. (Сура Худ, 16)

Ако човек не желае да приеме тази действителност сега и предпочита да заблуждава себе си, като вярва, че нещата, които притежава, са безусловно съществуващи, в крайна сметка, когато бъде съживен отново след смъртта си, т.е. в отвъдния живот, всичко ще стане много ясно. На този ден, както е казано в един айят, неговият "поглед е проницателен" (Сура Каф, 22) и той ще осъзнае всичко много по-добре. Но ако той прекара земния си живот, преследвайки въображаеми цели, той ще пожелае никога да не бе живял на този свят. Той ще каже: " О, да бе приключило всичко [със смъртта]! Не ме избави моето богатство. Пропадна моята власт.”(Сура Хакка, 27-29) и ще бъде погубен.