Фактът, че това, което хората възприемат като материя и приемат като безусловно съществуващо, в действителност не се състои от нищо друго освен от възприятия, е толкова забележителен, колкото и фактът, че Вселената е сътворена от небитието, че съществува вечност и че след смъртта ни ние отново ще бъдем съживени. Бог сътворява Вселената във всеки един момент с безброй много детайли, съвършено и без какъвто и да било недостатък. Нещо повече, това сътворение е толкова безупречно, че милиардите хора, които са живели на земята до днес, не са разбрали, че Вселената и всичко, което виждат, са една илюзия, и че те нямат никаква връзка със същността на материята.

През 21ви век тази истина става още по-явна, защото научните открития категорично доказват, че ние в действителност никога не осъществяваме контакт с материята. Въпреки че много хора отказват да приемат този факт, това не е нещо, което може да бъде пренебрегнато или отхвърлено. Напротив, да знаеш истинската същност на материята е важно условие, за да бъдеш реалист. Поради тази причина изключително важно е за тези, които размислят върху този въпрос, да осъзнаят неговото значение. Някои от хората, които четат за истинската същност на материята, казват, че не разбират защо се отделя такова голямо внимание на този въпрос. Те дори твърдят, че той няма нищо общо с вярата, и се питат защо той намира място във всяка една дискусия относно религията. Сега обаче значението на този въпрос е очевидно. Познаването на истинската същност на материята плаши материалистите, защото унищожава техния мироглед и е от изключително значение за мюсюлманите да разберат тази истина и да дадем възможност на хората да научат за нея.

Това познание помага на хората да разберат някои религиозни въпроси и трябва да бъде обяснено със същата значимост, както и останалите неща, отнасящи се до религията. В резултат на разясняването на истинската същност на материята хората биват пречистени от привързаността им към нещата от този свят, насочват мислите си към отвъдния живот, биват спасени от една сериозна грешка и лесно могат да проумеят някои истини, които тези грешки не биха им позволили да разберат. Човек, който притежава материалистичен възглед за света или е израснал под въздействието на този възглед, никога не би разбрал определени въпроси като: "Къде е Бог?", "Раят и адът наистинали съществуват?", "Каква е същността на душата и вечността?", "Съществува ли живот след смъртта?". Но разбирането, че материята е само една илюзия, дава отговор на тези въпроси и позволява на хората да видят ясно, че Бог е единственото безусловно Същество.

Когато хората разберат същността на материята, те ще получат силното усещане, че техните желания, страсти и всичко, което ги кара да забравят Бог и Съдния ден, са измамливи и напразни. Узнаването на истината за материята е нещото, което спасява хората от страстите на този свят и им помага да бъдат предани на Бог и да не съдружават нищо с него.

Намираме се във век, през който хората проявяват високомерие, самонадеяност и всякакъв вид жестоко и аморално поведение. Но когато осъзнаят, че самите те и тези, които виждат, са просто сенки, то тяхната дързост и самонадеяност ще бъдат заместени със смиренoст и нежност.

Всичките тези последствия ще доведат дотам да създадем едно безопасно и спокойно общество, в което хората ще могат да живеят, без да има унижение, егоизъм и безмилостно съперничество.

Разбира се, ще има една съществена последица, която ще се появи в резултат на осъзнаване на факта, че ние не осъществяваме никакъв контакт с материята и че всичко, което приемаме за материя, са само образи. А именно рухването на материалистическата философия.

     Сега ще разгледаме подробно защо фактът, че материята не е безусловна, е едно от най-съществените открития в историята.

     Истината относно материята показва, че Бог е единственото безусловно Същество

Едно от най-важните неща, които се подразбират от този факт, е, че Бог е единственото безусловно Същество. Някои хора под влиянието на материалистическата философия си мислят, че материята е безусловно съществуваща. Някои от тези хора вярват, че Бог съществува, но когато стане дума за Неговото съществуване и това къде е Той, то тогава те проявяват своето невежество. Така например, ако бъдат запитани "Къде е Бог?", те ще отговорят: "Покажи ми своя разум. Не можеш. Ето така Бог е реалност, както и разумът, но не можеш да го видиш". Други казват (Пречист е Бог!), че Бог има химерично съществувание, както радиовълните. Според тяхната представа, както самите те, така и притежаваните от тях предмети са безусловно съществуващи, а съществуванието на Бог обгръща тази материя като радиовълни. В действителност обаче това, което е химерично, са самите те и нещата, които притежават. Единственото безусловно Същество е Бог. Той обхваща всичко. Тъй като човек не може в никакъв случай да бъде безусловен, то той е само един образ.

Този факт е разкрит в Корана така:

Аллах! Няма друг Бог освен Него – Вечноживия, Неизменния!
Не Го обзема нито дрямка, нито сън. Негово е онова, което е на небесата
и което е на земята. Кой ще се застъпи пред Него, освен с
Неговото позволение? Той знае какво е било преди тях и какво ще бъде след тях. От Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае. Неговият Престол вмества и небесата, и земята, и не Му е трудно да ги съхрани. Той е Всевишния, Превеликия. (Сура Ал-Бакара, 255)

Разбирането на тази истина, отбягвайки съдружаването на Бог и приемането Му за Единствено и Безусловно Същество, съставляват цялостната вяра. Човек, който знае, че всичко освен Бог са сенки, ще каже с непоколебима вяра (на ниво Хакк-ал якин - сигурна истина), че единствено Бог съществува и няма друго божество (или друго същество, притежаващо мощ) освен Него.

Материалистите не вярват в съществуването на Бог, защото те не могат да Го видят с очите си. Но техните твърдения напълно се обезсилват, когато истинската същност на материята бъде разбрана. Човек, който узнае тази истина, разбира, че неговото собствено съществуване има качеството на илюзия, и осъзнава, че същество, което е само един образ, не може да види същество, което е безусловно. Както е низпослано в Корана, човешките същества не могат да видят Бог, но Той ги вижда.

Не Го достигат погледите, ала Той достига погледите.
Той е Всепроникващия, Сведущия. (Сура Ал-Анам, 103)

Разбира се, ние не можем да възприемем съществуването на Бог с нашите
очи, но Той ни е обхванал изцяло – отвътре, отвън, нашата външност и
мисли. Поради тази причина Бог е разкрил в Корана, че "владее слуха и зрението". (Сура Юнус, 31) Ние не можем да произнесем дори дума без Божието знание, нито пък бихме могли да си поемем въздух. Следователно Бог знае за всичко, което правим. Това е разкрито в Корана така:

Нищо не е скрито от Аллах нито на земята,
нито на небето. (Сура Ал-Имран, 5)

От изключително значение е фактът, че Бог ни наблюдава, вижда ни и ни чува във всеки един момент. Всеки, който осъзнае това, дори да не вижда Господ със собствените си очи, знае, че Той го следи във всеки един момент. Поради тази причина, независимо какво върши човек, той знае, че Бог го наблюдава. Следователно хората се стараят да не извършат нещо, с което да си навлекат Божия гняв, и внимават в това какво правят, казват или мислят. В Корана е разкрито, че Бог е близко до нас във всяко едно нещо, което вършим, че Той ни наблюдава и нищо не може да му убегне:

С каквото и да се заемеш, и да четеш за него от Корана, и каквато
и работа да вършите, над вас Ние сме свидетели, още щом навлезете
в него. И нищо не убягва от твоя Господ, дори и с тежест
на прашинка, както на земята, така и на небето,
нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е в ясна книга.
(Сура Юнус, 61)

Разбира се, че Господ, който е Безусловното Същество, познава всяка една страна на хората, които е сътворил като образи. За Бог това е много просто. Но някои хора, поради невежеството си, се затрудняват да разберат това. Когато наблюдаваме сетивните си възприятия, които смятаме за "външен свят", в процеса на живота ни, най-близко до нас не е нито едно от тези усещания, а самият Бог. Тайната на следния айят от Корана е свързана с тази действителност:

Сътворихме Ние човека и знаем какво му нашепва
неговата душа. Ние сме по-близо до него, отколкото
вената на шията [му].(Сура Каф, 16)

Когато човек си мисли, че тялото му е изградено от "материя", той не
може да разбере този важен факт; същото е и когато той си мисли, че най-близко до него е тялото му. Така например, ако човек приеме мозъкът му да бъде "себе си", то тогава той не би трябвало да приеме вероятността да съществува нещо по-близко до него от вената на шията му. Но когато приеме, че не съществува нищо такова като материя и че всичко е факсимиле, което той изживява в мозъка си, то тогава понятията като вътре, вън, близко или далеч се обезсмислят. Вената на шията му, мозъкът му, ръцете и краката му, неговата къща и кола, които си мисли, че са извън него, а дори и Слънцето, Луната и звездите, които приема за толкова отдалечени от него, всички те са в една и съща равнина. Бог го обгръща от всички страни и е безкрайно близко до него.

Човек, който прегръща своето дете, своята съпруга или разговаря със своята майка, си мисли, че тези хора са му по-близки, отколкото който и да било друг. Бог обаче е по-близък до човек, отколкото неговите приятели, съпруга, деца или дори от самия него. Както е разкрито в Корана, Бог е по-близко до човека, отколкото вената на шията му. (Сура Каф, 16)

Всички действия, извършвани от човешките същества, принадлежат на Господа. Така например едно дете може да чете, един проект да бъде реализиран от архитект, учен да направи откритие, вечеря да бъде сготвена в кухнята, един художник да рисува... Бог е този, който сътворява и всички тези неща.

      Човешките действия също принадлежат на Бог

Бог е сътворил човека като сянка, която няма сила и не е независима от Него. Този факт е разкрит в следния айят:

Тогава ще пожелавате само онова,
което Аллах желае...
(Сура Инсан, 30)

По-голямата част от хората не знаят за тази действителност. Те приемат, че Бог ги е сътворил, но си мислят, че действията, които извършват, им принадлежат. Всяко поведение на човешките същества обаче бива сътворено с Божие позволение. Така например човек, които пише книга, я пише с позволението на Бог; всяко едно изречение, всяка една идея и всеки един абзац биват съчинени, защото Господ иска това да стане.

Бог разкрива този важен принцип в няколко айята; един от тях е: "А Аллах е сътворил и вас, и онова, което правите." (Сура Саффат, 96) С думите "... не ти хвърли, когато хвърли, а Аллах хвърли... ", Бог разкрива, че всичко, което правим, са действия, принадлежащи на Него. (Сура Анфал, 17)

В един друг айят Бог наставлява Пророка да вземе милостиня от вярващите, но в продължението на айята Той обяснява, че в действителност Той е този, който приема милостинята:

Вземи от техните имоти милостиня, за да се пречистят с нея
и да им се въздаде! И се моли за тях! Твоята молитва е успокоение
за тях. Аллах е всечуващ, всезнаещ. Не знаеха ли, че
Той, Аллах, приема покаянието от Своите раби и взима
подаянията, и че Той, Аллах, е Приемащия покаянието,
Милосърдния? (Сура Тауба, 103-104)

Великият Ислямски учен Мухиддин Ибн ал-'Араби обяснява, че деянията, които вършим, принадлежат на Бог, така:

     Що се отнася до душите, източникът на произтичащите от тях действия не е открит в тяхната личност. Бог е този, който поставя душите и предметите в едно непрекъснато действие. Ако в света не съществува нищо друго освен впечатления, то това означава, че в действителност не съществува нищо освен едно единствено същество. Душата и предметите не се състоят от избрани същества или определени факти. Те се състоят от божествени действия; разнообразни проявления на всемогъщо същество. По същия начин нещата, за които се казва, че са ограничени или неограничени, не са нищо друго освен един прост обект, видян от две различни точки. 36

Както обяснява Мухиддин Ибн ал-'Араби, Бог е този, който сътворява всяко действие и кара душата на извършителя да вярва, че той самият го е извършил. Бог сътворява това чувство у всяка една душа толкова реалистично, че човек, който хвърля камък например, наистина си мисли, че той самият го е хвърлил. Тъй като човешкото същество е сянка, то не може само да извършва действието хвърляне. Бог обаче дава на тази сянка чувството на автономна личност. Като резултат на дивното съвършенство в Божието сътворение човек усеща това чувство много силно и започва да си мисли, че той докосва камъка, изтегля ръката си назад, за да се засили и го хвърля.

Човешките същества живеят всяка една минута зависими от Бог и независимо от това дали знаят или не, или дали приемат или не, те са Му подчинени. Бог разкрива това в следния айят:

На Аллах се покланя всичко на небесата и на земята, с послушание
или по принуждение, и сенките им сутрин
и привечер. (Сура Раад, 15)

Всичко, което човек върши, целият успех, който е постигнал, и целият негов талант принадлежат на Бог. Тази действителност не се променя дори човек да е виден държавник, най-богатият човек на земята, любим артист или учен, който е извършил голямо откритие. Всеки живее покорен на Господа и прави това, което Бог пожелае.

Всеки, който познавате, който живее или е живял на този свят сега или в миналото, независимо от това къде е той, независимо от това какво притежава или колко упорит неверник може да бъде, тази реалност не се променя за него или за който и да било друг. Всяко едно човешко същество е зависимо от Божията воля, всеки един човек е сянка, сътворена от вдъхването на Божия дух. Всеки, който знае това, не би могъл да се хвали със своето богатство, знание, титла или репутация; нито пък със своето място или позиция в обществото или успех в професията си. Тези, които въпреки това са все още високомерни, са в действителност напълно безсилни. След като Бог е разкрил, че човекът, който си мисли, че е хвърлил камъка, в действителност не го е хвърлил, а самият Господ е този, който го е хвърлил, то е необяснимо невежество за един човек да си мисли, че заслужава уважение за постигнат успех.

По този начин Бог подлага на изпитание и обучава всяко човешко същество. Тези, които днес не могат да разберат или да приемат тази очевидна действителност, когато бъдат съживени след смъртта им, ще видят всичко в истинската му светлина и ще разберат, че собствената им сила не им помага за нищо:

Делата на онези, които отричат своя Господ, приличат на пепел,
която вятърът отвява в бурен ден. Нямат власт над нищо
от онова, което са придобили. Такава е
дълбоката заблуда. (Сура Ибрахим, 18)

Бог е единственото Същество, което притежава сила над всичко:

Всичко на небесата и всичко на земята прославя Аллах. Негова е властта и Негова е възхвалата. Той над всяко нещо има сила. (Сура Тагабун, 1)

36- Ferid Kam, M.Ali Ayni, Ibni Arabi'de Varlik Dusuncesi (The Idea of Being in Ibn Arabi), p. 37