ЕДИНСТВЕНОТО БЕЗУСЛОВНО СЪЩЕСТВО

  
Кой е този, който усеща всички тези възприятия?

Дотук установихме, че всичко, което възприемаме, става в мозъка ни и че ние не се нуждаем от външен свят или материални вещества, за да получим тези възприятия. Именно тук ние се изправяме пред един въпрос, който би могъл да ни бъде зададен от човек, който малко помисли върху тази тема.

Както знаем, електрическите сигнали, които идват от очните ни клетки, биват превърнати в образ в нашия мозък. Така например мозъкът ни интерпретира някои електрически сигнали, дошли до визуалния център в мозъка, като поле, изпълнено със слънчогледи. В действителност обаче окото не е това, което вижда.

При това положение, ако очите ни не са това, което вижда, то кой вижда тези електрически сигнали като поле от слънчогледи в задната част на мозъка ни - едно напълно тъмно място, без да изпитва каквато и да била необходимост от очи, ретина, лещи, визуални нерви или зеница, и се наслаждава на вида на тази гледка?

Или кой е този, който чува (без да са му необходими уши) гласа на близък приятел, радва се да го чуе или пък, когато не го чува, му липсва, при положение че мозъкът е напълно изолиран от звуци?

Или кой е този в мозъка, който усеща козината на котка, когато я погали, без да има каквато и да била нужда от ръка, пръсти или мускули?

Кой е този, който получава усещанията като топлина, студ и такива зa твърдост, дълбочина и отдалеченост, при положение че те се осъществяват в мозъка?

Кой е този, който усеща миризмата на лимон, лавандула, роза, пъпеш, диня, портокал и печено месо в мозъка (въпреки че мозъкът е изолиран от всякаква миризма) и огладнява поради идваща от грила миризма?

Дотук разкрихме как всичко, което непрекъснато възприемаме, в действителност е формирано в мозъка ни. Тогава кой е този, който наблюдава тези образи, като че гледа телевизия, и се чувства възбуден, щастлив, нещастен, нервен или изпитва задоволство, тревога или любопитство, когато ги наблюдава? На кого принадлежи съзнанието, което може да интерпретира всичко видяно и почувствано?

Кое е съществото в мозъка, което притежава съзнание и в течение на живота си е способно да вижда всички образи, които му бъдат показани в тъмния и потънал в тишина череп, което е способно да мисли, да прави заключения и най-накрая да взима решения?

Очевидно е, че не мозъкът, състоящ се от вода, липиди и протеини и несъзнателни атоми, е този, който възприема всичко това и който създава съзнанието. Би трябвало да има същество, което е по-висше от мозъка. Въпреки че Даниел Денет е материалист, той размишлява по този въпрос в една от своите книги така:

     Съзнателните ми мисли и особено насладата, която изпитвам от съчетанието на слънчевата светлина, закачливите цигулки на Вивалди, леко поклащащите се клонки - плюс насладата, която изпитвам само при мисълта за тях - как всичко това би могло да бъде само едно физично явление в моя мозък? Как биха могли някакви комбинации от електрохимични явления в мозъка ми по някакъв начин да се съединят толкова възхититело, че с времето тези хиляди кръвоносни съдове да се преклонят пред музиката? Как би могло едно информационно събитие, протичащо в мозъка ми, да бъде нежната топлина на слънчевата светлина, която усещам върху себе си? Нещо повече, как би могло едно явление в мозъка ми да бъде повърхностно-визуализираният мисловен образ на... някои други информационно протичащи в мозъка ми събития? Това ми се струва невъзможно. Изглежда, че ако явленията, които представляват съзнателните ми мисли и преживявания, не биха могли да бъдат мозъчни явления, то те трябва да са нещо друго, нещо предизвикано и създадено от мозъчните явления, вероятно нещо като допълнение, нещо състоящо се от друго вещество, намиращо се в друго пространство. Е, защо не?24

От друга страна, Р.Л. Грегори търси отговор на въпроса за съществуването на същество в задната част на мозъка, което вижда всички образи:

     Съществува едно изкушение, което трябва да бъде избегнато, да се каже, че очите създават картини в мозъка. Една картина в мозъка се нуждае от някакъв вид вътрешно око, което да я види, а това пък от своя страна се нуждае от едно следващо око, което да може да види неговия образ... и т.н., в една безкрайна регресия на очи и образи. Това е един абсурд. 25

Материалистите, които вярват, че не съществува нищо друго освен материята, не могат да разберат този въпрос. На кой принадлежи това "вътрешно око", което вижда, възприема видените неща и реагира на тях?

В долуцитирания откъс Карл Прибрам илюстрира, посредством науката и философията, това важно търсене на самоличността на този, който възприема:

     Философите от времето на древните гърци насам са спекулирали с твърдения като "духът" в машината, "малкият човек в малкия човек" и т.н. Къде е Аз - съществото, което използва мозъка? Кой е притежателят на истинското знание? Или както веднъж Св. Франциск от Асизи е казал:"Това, което търсим, е нещото, което вижда".26

Въпреки че много хора силно се доближават до отговора на въпроса "кое е съществото, което вижда", те не се решават да продължат и да получат неговия отговор. Както се вижда от гореизложените примери дискутирайки съществото в нашия мозък, някои се обръщат към него като към "малкия човек", други - към "духа в машината", а трети пък го наричат "вътрешно око". Всички тези изрази се използват за описване на съществото отвъд мозъка, което притежава съзнание, както и за методите за достигане до него. Материалистичните предположения обаче пречат на много хора да разберат истинската природа на това същество, което фактически вижда и чува.

Единственият източник, който дава отговор на този въпрос, е религията. В Корана Бог ни съобщава, че е сътворил човека първо с телесна форма, а след това му е "вдъхнал от Своя дух":

Твоят Господ каза на ангелите: “Аз ще сътворя човек от изсъхнала глина, от менлива кал. И когато го сътворя и му вдъхна от Своя дух, поклонете се пред него!” (Коран, 15: 28-29)

После го осъразмери и му вдъхна от Своя дух. И стори за вас слуха и зрението, и сърцата. Колко малко сте признателни! (Коран, 32: 9)

С други думи, човешките същества освен физическото си тяло притежават и нещо друго. Съществото в мозъка, което казва "аз виждам" образите в мозъка, "аз чувам" звуците в мозъка и съзнава своето собствено съществуване, както и казва "Аз съм", е душата, която Бог е дал на човека.

Всяко човешко същество с разум и съзнание може да осъзнае, че съществото, което през целия му живот наблюдава всяко едно събитие през екрана в мозъка му, е душата. Всяко човешко същество има душа, която вижда, без да се нуждае от око, чува, без да му е необходимо ухо, и размишлява без нуждата от мозък.

Материалистическото виждане, според което материята е единственото съществуващо нещо и човешкото съзнание е само резултат от някакви си химични реакции, протичащи в мозъка, се затруднява по този въпрос. За да видим това, е достатъчно само да зададем на някой материалист следните въпроси:

o Зрението се формира в мозъка ни, но кое е нещото, което наблюдава тези картини в мозъка ни?

o Опитайте се да видите с мозъчното си око вашия съсед, който живее на долния етаж в блока ви, когато той не е с вас. Кой е този, който съживява толкова ясно във въображението ви този човек, чак до детайли като неговия костюм, черти на лицето, прошарване на косите, интонацията на гласа, начина, по който говори, начина, по който върви?

Един материалист не би могъл да даде задоволителни отговори на тези въпроси. Единственото обяснение на тези въпроси е душата, която Бог е дал на човека. Материалистите обаче не приемат съществуването на друго същество освен материята. Поради тази причина описаната в тази уеб страница истина нанася един голям удар върху атеистичната материалистическа мисъл и съставлява въпроса, който материалистите най-много избягват да дискутират.

      Кой позволява на нашите души да виждат всички тези образи?

На този етап съществува един друг въпрос, който трябва да бъде зададен: Душата ни наблюдава образите в нашия мозък. Но кой е този, който създава тези образи? Може ли мозъкът сам да формира една ярка, цветна, ясна, сенчеста гледка и да изгражда целия свят чрез електрически сигнали в едно малко пространство? Мозъкът не е нищо друго освен едно влажно, меко, набраздено парче месо. Би ли могло едно парче месо като това да създаде картина, която да е по-ясна от такава, която може да бъде получена от произведен по последна технология телевизор без каквито и да било снежинки или трептения? Възможно ли е един образ с такова високо качество да бъде формиран в парче месо? Би ли могло това влажно парче месо да формира стереозвук с качество, по-високо от последен модел стерео хай-фи система, без да се чуват каквито и да било шумящи звуци? Разбира се, че е невъзможно един мозък, който се състои от килограм и половина (четири паунда) месо, да формира едни толкова съвършени усещания.

Тук ние достигаме до една друга истина. Щом като всичко, което ни заобикаля - притежаваното от нас тяло, ръце, крака и лице, са недействителни неща, то и нашият мозък е недействителен. Ето така ние не можем да кажем, че този мозък, който самият е само едно визуално усещане, формира тези зрителни възприятия.

      Бъртранд Ръсел подчертава този факт в творбата си "АБВ на релативността": Разбира се, че ако материята като цяло трябва да бъде интерпретирана като група от явления, то това трябва да е валидно и за окото, зрителния нерв и мозъка.27

 Осъзнавайки този факт, френския философ Бергсон пише в своята книга "Материя и памет", че "светът се състои от образи, тези образи съществуват единствено в нашето съзнание; и мозъкът е един от тези образи."28

Тогава кой е този, който показва тези образи на душата ни, с цялата им същност и яснота, и ни позволява да водим живота си с всичките тези възприятия и без никакво прекъсване?

Съществото, което показва всички тези образи на душата ни, позволява ни да чуваме всички звуци и сътворява всички вкусове и миризми, за да изпитваме удоволствие, е Владетелят на всички светове, създателят на всичко - Бог.

     Една от най-съществените дилеми на материализма: човешкото съзнание

Материалистическата философия никога не би могла да даде обяснение за източника на човешкото съзнание, т.e. за качествата на човешката душа. За материалистическата философия материята е единственото съществуващо нещо. Принадлежащите на човешката душа качества като съзнание, мисъл, процеси на вземане на решения, способност да се изпитва щастие, вълнение, копнеж, наслада и разум не могат никога да бъдат обяснени посредством материалистическата идея. Материалистите бързо отминават тази тема, като казват: "човешкото съзнание е само следствие на мозъчната функция".

Ученият материалист Франсис Крик обобщава това материалистическо твърдение така:

     Вашата радост и тъга, вашите спомени и амбиции, вашето чувство на персонална самоличност и свободна воля, в действителност не са нищо друго освен поведението на една огромна съвкупност от нервни клетки и свързаните с тях молекули.29

Едно такова твърдение обаче не може да бъде защитено нито по научен, нито пък по логичен път. Материалистическите предразсъдъци карат материалистите да дават такива обяснения относно качествата на принадлежащата на човешките същества душа. За да не приемат факта, че съществува същество отвъд материалния свят, те се опитват да сведат човешкия разум до материята и излагат такива твърдения, които нямат нищо общо с разума и логиката.

Научният писател Джон Хорган, въпреки че е симпатизант на материалистическото становище, наречено "редукционизъм", подчертава следните проблеми, свързани с твърденията на Франсис Крик:

     До известна степен Крик е прав. Ние не сме нищо друго освен една купчина неврони. В същото време обаче неврологията досега се е доказала като изключително незадоволителна. Обяснявайки мозъка от гледна точка на невроните, не ни дава по-голяма проницателност или полза от това да обясним мозъка от гледна точка на кварките и електроните. Съществуват множество алтернативни редукционализми. Ние не сме нищо друго освен една съвкупност от идиосинкретични гени. Ние не сме нищо друго освен една съвкупност от съвпадения, получени от естествен отбор. Ние не сме нищо друго освен една съвкупност от позволяващи изчисление апарати, посветени на различни задачи. Твърденията, като това на Крик, всичките са защитими и всичките са неточни. 30

     Разбира се, всички тези обяснения са неправилни и са напълно лишени от логика. В действителност всеки фанатичен материалист е запознат с тази истина. Не случайно Томас Хъксли, най-големият поддръжник на Дарвин, също споменава, че съзнанието не може да бъде обяснено посредством взаимодействието на невроните: "Как така едно толкова забележително нещо, като състоянието на съзнанието, се появява в резултат на дразнения на нервните тъкани? Това е толкова необяснимо, колкото и появата на джина, когато Аладин потъркал лампата."31


Много ясно е, че простите клетки не могат да дадат на човека съзнание, разум, способност да мисли и говори, както и чувства като любов, състрадание, милосърдие и копнеж.

     Неуспехът в обясняването на човешкото съзнание посредством невроните от времето на Хъксли е налице и днес. Това обаче не е поради неспособност на науката, третираща този въпрос. Точно обратно, особено в края на 20ти век са отбелязани големи постижения в сферата на неврологията, с които са разкрити значителен брой мистериозни факти. Тези открития обаче показват, че човешкото съзнание в никакъв случай не може да бъде редуцирано до материята и че истината лежи отвъд материалния свят. Един от водещите писатели в Германия Хоинар фон Дитфурт - дарвинист и материалист, също признава факта, че сега усвоените методи не могат да дадат обяснение за човешкото съзнание:

С настоящите ни проучвания в областта на природната история и генетичното развитие е очевидно, че не сме в състояние да дадем отговор на това какво представляват съзнанието, душата, разумът и чувствата. Това е така, защото нивото на психическо съзнание е най-високото ниво, до което еволюцията е достигнала, поне в този свят. Следователно, въпреки че сме в състояние да погледнем другите стадии и фази на еволюцията отстрани, като се издигнем над тях, отново с помощта на съзнанието ни, ние сме неспособни обаче по същия начин да достигнем до самото съзнание (душа). Това е така, защото не съществува по-високо ниво от съзнанието.32

     Американският философ и доктор по математика Уилям А. Дембски в статията си "Превръщане на материята в мозък" пише, че са били разкрити биохимичните функции на невроните в човешкия мозък и са определени мозъчните функции, с които те са свързани, но качества като вземане на решение, желание или разсъждаване не могат да бъдат "сведени до материята". Дембски също така подчертава, че специалистите в сферата на съзнанието са осъзнали съществуването на грешка в редукцията:

      …Учените изучаващи разума губят надежда да разберат това по-висше ниво чрез по-ниското неврологично ниво. …Ето така, докато съществува обвързаност с материализма надеждата за обясняване на човешкия разум на неврално ниво, което според материалистите е логичното ниво, няма сериозен успех.33

      Невъзможно е съзнанието да бъде обяснено посредством мирогледа на материалисите, въпреки степента на научно развитие. Това е така, защото колкото повече детайли, свързани с мозъка, биват открити, толкова по-ясно става, че той не може да бъде сведен до материята. Материалистите трябва да сложат настрана своите предразсъдъци, да помислят по-дълбоко и да извършат повече проучвания, ако искат да разберат представата за човешкия разум, защото е невъзможно дефинирането на истинското значение на съзнанието посредством материята. Съзнанието е функция на душата, с която Бог е дарил човека.

     Въпроси за материалисти

     Напълно нелогично е да твърдим, че мислите, преценките, механизмите за вземане на решения или чувствата (като щастие, вълнение и разочарование) са просто резултат от взаимодействието на невроните в мозъка на човешкото същество. Материалистите, които са помислили върху този въпрос по-подробно, са запознати с тази истина. Известният материалист Карл Лешли, въпреки че години наред е защитавал идеята, че човешкото съзнание може да бъде редуцирано до материята, в края на своята кариера прави следното изказване:

Независимо от това дали връзката разум-тяло бива третирана като истински метафизичен въпрос или като систематизирана заблуда, тя си остава проблем за психолозите и за занимаващите се с човешките проблеми невролози. . . . Как би могъл мозъкът, като физико-химична система, да възприема и знае нещо или да създава илюзията, че прави това? 34

Лешли обръща внимание на този конфликт само по отношение на един единствен въпрос. В същото време обаче съществуват много други детайли, които материалистите трябва да вземат предвид. По-долу изложените обяснения илюстрират някои от въпросите, които разкриват безизходицата на материалистичния подход и които следователно трябва да бъдат обмислени в дълбочина:

     oДа се твърди, че мислите, вълненията и чувствата са породени от неврони е все едно да се твърди, че те са породени от несъзнателни атоми или са резултат на субелементите на атомите, такива каквито са кварките и електроните.
     o Несъзнателните атоми не могат да познават чувствата като щастие или скръб, нито пък да изпитват удоволствие от музиката, храната, доброто приятелство или разговора с приятел.
     o Несъзнателните атоми не могат да станат дарвинисти или материалисти и да се съберат, за да напишат книга.
     o Несъзнателните атоми не могат да наблюдават себе си или нервните клетки, които формират, под електронен микроскоп и да правят научни заключения от извършените изследвания.
     o Какво се има предвид с израза "съзнанието е в невроните на нашия мозък"? Невроните, така както и другите клетки, се състоят от клетъчна мембрана, митохондрии, ДНК и рибозоми. Тогава къде според материалистите сред тези елементи е разположено съзнанието? Ако допускат, че съзнанието е резултат от химични реакции протичащи между невроните и електрическите сигнали, то те грешат, защото материалистите не могат да опишат нито една "химична реакция, която да има съзнание". Нито пък биха могли да ни покажат "електрическа вълна", която е започнала да "мисли" след достигане на определено ниво на волтаж.

Ако материалистите помислят искрено по този въпрос те ще осъзнаят, че всички хора, включително и самите те, са нещо различно от една група неврони или купчина атоми. Въпреки че е материалист, експертът по мозъка Уолф Сингър признава този факт като казва: "В тази неясна материя на Вселената съществува 'нещо', което възприема себе си като 'Аз съм'." 35

Това "нещо", което ученият споменава, е всъщност душата, която е дадена на човека от Бог. Благодарение на тази душа, притежавана от човешкото същество, човек може да мисли, да бъде щастлив, да му хрумват нови идеи, да се противопоставя на идеите на другите или да познава понятия като чест, уважение, любов, приятелство, лоялност, искреност и честност. Невроните и атомите, които изграждат човешките същества не могат да мислят, взимат решения, да раждат философски идеи или да познават чувства като любов, състрадание или привързаност.

Материалистите знаят тази истина и я приемат, в себе си. Но поради дълга си към материалистическите предразсъдъци, които приемат като условие за науката и разума, те не могат да приемат тази безусловна реалност. От друга страна, трудното положение, в което изпадат, само и само за да защитават материализма и нелогичните идеи, които приемат, в действителност им причинява много по-големи вреди. Един човек, който казва "мислите ни са плод на нашите атоми и неврони", не е по-различен от човек, който си мисли, че сънищата му са реални, или човек, който си измисля невероятни истории, приказки и след това започва да им вярва.

В действителност истината е следната: човекът е същество, което притежава душа, дарена му от Бог, и с тази душа той може да мисли, говори, да изпитва удовлетворение, да взема решения, да създава цивилизации и да управлява държави.

24- Daniel C. Dennett, Consciousness Explained, Little, Brown and Company, NY 1991, p. 26-27
25- R. L. Gregory, Eye and Brain: The Psychology of Seeing, p. 9
26- Ken Wilber, Holographic Paradigm and Other Paradoxes, p.20
27- Bertrand Russell, ABC of Relativity, George Allen and Unwin, London, 1964, pp. 161-162
28- Henri Bergson, Matter and Memory, Zone Books, New York, 1991
29- John Horgan, The Undiscovered Mind: How the Human Brain Defies Replication, Medication, and Explanation, New York:Free Press, 1999, p. 258-259
30- John Horgan, The Undiscovered Mind: How the Human Brain Defies Replication, Medication, and Explanation, p.258-259
31- John Horgan, The Undiscovered Mind: How the Human Brain Defies Replication, Medication, and Explanation, p.229
32- Hoimar von Ditfurth, Der Geist Fiel Nicht Vom Himmel (The Spirit Did Not Fall From The Sky), p.13
33- William A. Dembski, Converting Matter into Mind, 1998, www.arn.org
34- William A. Dembski, Converting Matter into Mind, 1998, www.arn.org
35- Cumhuriyet Bilim Teknik Dergisi (Cumhuriyet Science and Technology Journal), 7 July 2001, no. 746,   p.18; Der Spiegel, 1/2001.