Възражение:"Няма ли противоречие в това от една страна да описваме Бог посредством доказателствата от природата, а от друга - да казваме, че физическият свят, който е представян като доказателство за Неговото наличие, не съществува?".

Отговор: Някои хора, които не са разбрали напълно същността на въпроса, предполагат, че твърдението: "Физическият свят се състои от съвкупност от възприятия" означава: "Нищо не съществува". Да кажем обаче, че материята е целокупност от възприятия или образи, които ние възприемаме в мозъка си, не е същото като това да кажем, че материята не съществува. Има физическа вселена, но тя съществува единствено като целокупност от възприятия. Точно както в сънищата ни, тя съществува единствено на ниво възприятия.

Наличието на материята на ниво възприятия е много ясно доказателство за съществуването на Бог. Това е така, защото нищо, което съществува на ниво възприятия (точно както образите), не може да създаде себе си, а това от своя страна показва, че трябва да съществува Творец, който го е създал. Ето така фактът, че физическата вселена е само един образ, е ясно доказателство за съществуването и единствеността на Бог. Поради тази причина не съществува противоречие между това, че материята е образ, и това, че Божието наличие се проявява в съществуващите неща. Напълно противоположно, едното е логическо следствие от другото.

Бог е сътворил всичко, което съществува. Той обаче го е сътворил под формата на образи. Проучването и изучаването на свойствата на тези образи - предмети разкрива доказателствата за превъзходството на Божието сътворение, Неговото изкуство и безпределна мъдрост. Следователно, не съществува противоречие между това да казваме, че материята е съвкупност от възприятия, и изучаването на свойствата на тези възприятия, при което виждаме Божието величие и сила.

Също така трябва да отбележим, че има хора, които смятат, че Бог съществува само дотолкова, доколкото има същества, които мислят за Него (Пречист е Бог!), и в резултат на тази своя огромна заблуда излагат някои възражения. Ако Бог пожелае обаче, може да премахне всички образи, които е сътворил, и да унищожи всичко, което съществува, но Той все още ще продължава да съществува. Това е така, защото Той не е ограничен във времето и пространството. Няколко айята от Корана обръщат внимание на факта, че Бог може да унищожи каквото пожелае, по всяко време, когато пожелае:

Ако пожелае, Той ще ви заличи, о, хора, и други
ще доведе. Аллах има сила за това. (Коран, 4: 133)

О, хора, вие сте нуждаещите се от Аллах, а Аллах е
Пребогатият, Всеславният. Ако пожелае, Той ще ви погуби и
ще ви замени с ново творение. Това за Аллах
не е трудно. (Коран, 35: 15-17)

Много важен е фактът, че дори Бог да унищожи всичко съществуващо, това, което е от значение, е Неговото съществуване. Бог е съществувал преди създаването на което и да било нещо и ще продължава да съществува, дори и всичко останало да изчезне. Това е разкрито в следния айят:

Възражение:"Ако приемем тези обяснения, то понятията забранено и разрешено ще изчезнат".

Отговор: Това е едно напълно нереално твърдение. Фактът, че физическият свят се състои от нашите възприятия, не премахва тайната на изпитаниято. Независимо от това дали материята съществува като възприятие или извън нашия мозък, това, което Бог е забранил, е забранено, а това, което е разрешил, е позволено. Например Бог е забранил яденето на свинско месо. Казвайки "свинското месо е само един образ в мозъка ми", и след това да отидеш да ядеш от него очевидно е голямо лицемерие и неразумно. Подобно, да кажем: "Тези хора са само образи в мозъка ми, следователно няма значение, ако ги излъжа", не е нещо, което някой, който се страхува от Бог и е разбрал обсъжданото тук, би могъл някога да направи. Това важи за всички ограничения, закони и забрани, наложени от Господа. Така например фактът, който обсъждаме тук, не е причина за отменяне на задължението за даване на милостиня. Фактът, че милостинята, която даваме, същесвува в мозъка на хората, на които я даваме, не означава, че не трябва да изпълняваме това наше задължение. Бог е сътворил целия свят като съвкупност от възприятия, в рамките на тези възприятия обаче ние все пак сме задължени да съблюдаваме това, което ни е разкрито в Корана.

В миналото някои кръгове, изкривявайки тази истина, се опитвали да премахнат понятията като разрешено и забранено. Но те така или иначе притежавали една система от изкривени вярвания и може би са искали да използват тази истина в собствен интерес. Трябва да се разбере обаче, че заключението, до което те достигат, не е вярно.

В заключение, всеки, който искрено обмисли ситуацията, ще види ясно, че за целта на изпитанието, на което Бог ни подлага, не е необходимо да съществува материя. Бог е създал това изпитание в рамките на един свят от образи. Не съществува основание да предполагаме, че трябва да съществува материя, за да може човек да се моли или да прави разлика между това какво е забранено и какво разрешено. Нещо повече, важното нещо е душата. Душата е тази, която ще бъде наказвана или възнаградена с блага в отвъдното. Поради тази причина фактът, че материята е възприятие в нашия мозък, не ни пречи да правим това, което е разрешено, и да отбягваме забраненото, или пък да изпълняваме религиозните си задължения.

Именно тук трябва да кажем, че тези, които твърдят, че не носят отговорност за образите, когато бъдат изпратени в ада, ще казват: "Ние си мислехме, че не носим отговорност, ето затова сме тук". Тези хора, въпреки че ще разберат, че адът е образ, така както е и земята, ще се измъчват в страдания завинаги.

Възражение: "Когато погледне към едно дърво, всеки казва, че листата му са зелени. След като всеки описва това дърво по един и същи начин, това означава, че то не съществува само в моя мозък".

Отговор: Това, на което хората около нас казват зелено, ние също казваме зелено. Но дали цветът, който те наричат зелен, е същият като този, който ние виждаме в мозъка си, или те наричат зелен този цвят, който ние виждаме като син? Няма начин как да разберем това. Както вече видяхме, извън нашия мозък не съществуват цветове. Отвън има само светлинни вълни с различна дължина и нашият мозък е този, който ги превръща в цветове. Ето така се формират цветовете в нас и никой друг не може да види цветовете, които ние виждаме в мозъка си.

Това е въпрос, който е бил обсъждан от множество философи и учени, като вторите се съгласяват, че "Ние никога не можем да кажем дали някой друг вижда розата, която ние виждаме като червена по същия начин, както и ние, или дали това, което ние виждаме като синьо, той не смята за червено." Това се отнася за всички възприятия, не само за цветовете. Така например Даниел Денет изразява своите мисли и интерес към този въпрос:

Възражение: "Аз съм в градина с двама приятели и ние тримата виждаме абсолютно едни и същи неща. Ако това, което всеки един от нас вижда в мозъка си, е едно и също, то това означава, че извън нашия мозък би трябвало да съществуват първоизточници на тези неща".

Отговор: Фактът, че вие и останалите хора виждате едни и същи неща, не е потвърждение на твърдението, че съществува физическо съответствие на това, което всички вие виждате. Това е така, защото вие виждате вашите приятели също в мозъка си. Например, когато се разхождате с приятели в градина с плодни дървета, по същия начин както ябълките, прасковите, пъстрите цветя, птичите песни, топлият полъх на вятъра, ароматът на плодовете и цветята се формират във вашия мозък, то същото се отнася и за приятелите ви и за всичко, за което си говорите. С други думи, приятелите ви се разхождат в градина, която виждате в мозъка си, а не в такава, която е във външния свят. Следователно фактът, че приятелите ви виждат същите неща, каквито и вие, не означава, че съществува физическо съответствие на това, което виждате.

Когато гледате мач на стадион, пълен с хора, фактът, че хиляди хора в един и същи момент виждат, че е отбелязан гол и реагират по едно и също време, не е доказателство за физическото съществуване на стадиона, играчите, съдиите, нито пък на хилядите хора по трибуните. Играчите, феновете, аплодисментите и всичко останало, което виждате там, се намира във вашия мозък. Играчът, който отбелязва гол и феновете, които ликуват с него, всички те са във вас. Вие се радвате за отбелязан гол в мозъка си, ръкопляскате и викате заедно с тълпата във вашия мозък. В заключение, фактът, че хората, които виждате до вас, потвърждават това, което вие виждате, не означава, че това, което виждате, има физическо съответствие във външния свят. Без значение колко на брой са хората, за които казвате, че са "точно до вас", в действителност те са във вашия мозък.

Възражение: "Тъй като възприемаме външния свят такъв, какъвто е в действителност, то в нашето поведение няма никаква аномалия. Например, когато отидем до скала, ние спираме, вместо да продължим да вървим към ръба й".

Отговор: Това възражение ни показва, че човекът, който го е направил, е сериозно объркан и не е успял да разбере обясненото до момента. Това е така, защото възражението лежи върху следните твърдения: "Там отвън съществува физически свят. Всеки обаче вижда този свят различно в своя мозък". Този човек си мисли, че е направено едно такова твърдение и продължава да му се противопоставя, смятайки, че оборва твърдението, като казва: "Там отвън съществува материална реалност и ние я виждаме такава, каквато е. Никой не я вижда по различен начин. Доказателство за това е, че когато там отвън има ръб на скала ние го виждаме по същия начин и спираме да вървим".

Фактът, който се разглежда тук обаче, доста се различава от това, което този човек е разбрал. Тук не се твърди, че "съществува външен свят, но ние виждаме този свят различно от това, което е в действителност". А тук се казва, че "ние възприемаме всичко в нашия мозък и никога не можем да осъществим директен контакт с никакъв вид оригинален, независим обект. Поради тази причина никога не бихме могли да узнаем дали тези първоизточници съществуват във външния свят или не".

Фактът, че не отиваме към ръба на скалата, не означава, че виждаме външния свят такъв, какъвто е в действителност. Когато вървим по права пътека и след това спрем, когато достигнем до ръба на скалата, то ние вървим по една пътека в мозъка си и виждаме ръба на скалата в мозъка си. Всъщност, дори и да паднем от ръба на скалата, ние въпреки всичко възприемаме, че правим това в нашия мозък. Това се случва по абсолютно същия начин, както и когато ни блъсне автобус или ни ухапе куче, както видяхме по-рано. Когато паднем от скалата, болката от нашите рани или счупени кости, които усещаме, се формира в мозъка ни.

Възражение: "Няма съмнение, че Бог ни показва тези образи, за да ни подложи на изпитание. Защо обаче Бог, творецът на всички действия, създава едно такова изпитание?".

Отговор: Разбира се, че Бог не е нужно да изпитва хората, за да види тяхното поведение, защото той е нашият Господ, който е сътворил всички събития, места и време. Бог не е ограничен във времето и пространството. Това, което за нас е минало и бъдеще, при Него вече се е случило и достигнало до своя край в рамките на един миг. Бог обаче ни позволява ние сами да изживеем тези изпитания и по този начин хората да станат свидетели на своето собствено поведение и да разберат защо са отишли в рая или ада. Човек, който знае, че Бог е неговият приятел, че той е безкрайно справедлив, милостив и любящ, ще приеме това Негово сътворение.

Бог ни показва неща, които вече са се случили при Него. Той създава у хората чувството, че те сами извършват тези действия по своя собствена воля. В рамките на тези усещания Той ни съобщава чрез Корана, че ние сме отговорни за всичко, което Той ни разкрива. Тази отговорност се състои в спазването на всички Божии заповеди. Ние можем да научим нещо отвъд представеното ни единствено ако Той пожелае. Ако Бог пожелае, Той може да ни разкрие тази тайна и мъдрост както на земята, така и в отвъдното. Или ако пожелае, в нито едно от двете места. Както е разкрито в един айят "...от Неговото знание обхващат само онова, което Той пожелае...". (Коран, 2: 255) Независимо от това какво се случва, Бог е нашият Владетел и Закрилник. Следователно, наше задължение е да се доверим на Господа, който ни дарява с толкова много блага, и да сме му благодарни за всичко, което е сътворил.

Някои хора в миналото са схванали истината относно същността на материята, но тъй като вярата им в Бог и разбирането на Корана е било слабо, те изфабрикували изкривени становища. Някои казвали: "Всичко е илюзия, то тогава няма смисъл в богослужението". Идеи като тази са изкривени и невежи. Истина е, че всичко представлява образи, представяни ни от Бог. Но също така е и вярно, че Бог ни натоварва със задачата да следваме Корана. Това, което трябва да направим, е внимателно да следваме Неговите закони и забрани.

В Корана Бог ни разкрива, че Той ни е дал много малка информация за душата. Бог е сътворил този образ на изпитанието с определена цел:

И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад,
и с отнемане от имотите, душите и плодовете.
И благовествай търпеливите. (Коран, 2: 155)

Наистина ще бъдете изпитани и в имотите, и в душите ви,
и ще чуете много обиди от дарените с Писанието преди вас
и от съдружаващите. Но ако сте търпеливи и богобоязливи,
това е от решаващите дела. (Коран, 3: 186)

Съществува една много голяма мъдрост в това изпитание. Едната от тях е, че ние биваме подложени на изпитание и като резултат след това биваме изпратени в рая или ада за цяла вечност. Още мъдрост би могла да се съдържа в начина, по който хората могат да свидетелстват за това какво са направили през целия си живот, и да видят защо поведението, което те са проявили, в Съдния ден ще ги изпрати в рая или ада. Но Бог знае най-добре. Ние само можем да Му се молим, за да ни разкрие от Своята мъдрост.

Възражение: "От това, което видяхме дотук, нашите възприятия ще продължат дори и след смъртта ни. Те вечни ли ще са? Раят и адът също ли са само една съвкупност от възприятия?".

Отговор: Бог е сътворил хората по такъв начин, че те могат да възприемат света единствено посредством образите, които биват представени на душата им. С други думи, ние виждаме представените ни образи, независимо от това дали там отвън съществува реален физически свят или не. След смъртта обаче Бог ще създаде човека по различен начин, но ние не бихме могли да знаем как точно.

Въпреки факта обаче, че раят и адът биват изживявани като възприятия, това ни най-малко не намалява удоволствието, което ще бъде изпитано от първото, нито пък страданието - от второто. По същия начин както човек в този свят изпитва болка, когато си изгори ръката, така той също ще усеща и реалността на това усещане и в отвъдното. Както вече споменахме, усещанията като болката също биват възприемани в мозъка. Тези усещания, които всеки изживява, обаче са създадени така, че да бъдат извънредно реалистични, точно както останалите ни усещания. Хората дори могат да припаднат от силата на болката, която изпитват. По същия начин някои образи могат да създадат изключителен комфорт на хората, независимо от това, че са създадени като възприятия в мозъка им. Например една неприятна гледка или звук, или лоша миризма биха могли да породят голям дискомфорт. Фактът, че те биват възприемани в мозъка, не променя нищо. Следователно, въпреки че адът ще бъде представен на душата под формата на възприятия, този факт не прави нищо, което да олекоти мъчението, което ще бъде изпитвано там. По същия начин, по който Бог сътворява живота на този свят да бъде толкова ясен и убедителен, че хората да приемат, че той е "категоричен факт", Той притежава силата да направи същото и с отвъдния живот. В няколко айята Бог разкрива, че мъченията в ада са напълно непоносими:

И че Моето мъчение е болезненото мъчение. (Коран, 15: 50)

Ще накараме Ние неверниците да вкусят сурово мъчение и
ще им въздадем за лошите им деяния. Това е възмездието за
враговете на Аллах ­ Огънят ­ Вечният дом за тях ­ възмездие,
защото отхвърляха Нашите знамения! (Коран, 41: 27-28)

Същото нещо се отнася и за рая. Всичко, на което човек се наслаждава или което му доставя удоволствие, е възприятие, формирано в мозъка му. Човек, който се радва на разговор със своя най-добър приятел например, в действителност прави това в мозъка си. Или човек, който се наслаждава на великолепната гледка на един водопад и слуша бученето на водата, всъщност вижда тази гледка и чува тези звуци в мозъка си. Няма съмнение в това. Но този факт не му пречи да се наслаждава на тези образи. Ето защо Бог разкрива в Корана, че раят представлява най-възвишеното постижение за хората и че той съдържа всичко, което би доставило удоволствие на техните души:

Ала за онези, които се боят от своя Господ, са Градините,
сред които реки текат, там ще пребивават вечно ­ прием от Аллах.
А при Аллах е най-доброто за праведниците. (Коран, 3: 198)

Възрадва ги техният Господ с вест за милосърдие от
Него и за благоволение, и за Градини, в които ще имат
постоянно блаженство, там ще пребивават вечно и завинаги.
При Аллах има огромна награда. (Коран, 9: 21-22)

Онзи, чиито везни натежат, ще има живот в
доволство. (Коран, 101: 6-7)

Нещо повече, човек, който знае, че Бог е този, който му позволява да вижда тези прекрасни образи, ще изпитва дори още по-голямо удоволствие от този факт. Например някой, който откъсва ябълка, с нейното приятно ухание и привлекателен изглед, от едно дърво и помисли за Бог, който е създал тази миризма и външен вид специално за него, ще се наслади на този образ много повече, отколкото другите хора. Бог ще подготви различни образи на рая за всеки един вярващ и там ще му бъде предоставено всичко, за което душата на вярващия копнее. В този свят и в отвъдното единственият приятел, защитник и творец на човека е Бог. Всички пророци, апостоли, отдадени вярващи, хури (жените в рая) и останалите, които ще види заедно със себе си в рая, са същества, които формират най-яркото проявление на дружбата, любовта и близостта на Бог.

Напълно очевидно е, че Бог ни позволява да получаваме тази целокупност от възприятия по време на целия ни живот. Всеки искрен човек, който осъзнава това, не изпитва никакво съмнение в Неговата справедливост, безупречно сътворение и в това, че Той сътворява най-добре и по най-прекрасния начин. Бог също така ще създаде рая и ада като възприятия. Този факт обаче не променя обещанията, които Бог е направил в Корана. Докато на човек бъдат предоставени най-големите удоволствия и наслади за цяла вечност в рая, ужасните страдания в ада също ще продължат вечно. Божието сътворение е безупречно и Той държи на обещанията си.

На такива ще приемем хубавите дела и ще им опростим
лошите постъпки. Те са от обитателите на Рая ­ истинно
обещание, което им е обещано. (Коран, 46: 16)

Както става ясно от айятите, сега в този момент раят съществува при Бог. Той е сътворил рая и ада, и в момента и двете съществуват при Бог, с всеки един свой момент и форма.