Възражение:"Ако всичко е една илюзия, то как бихме обяснили някои от Божиите качества?".

Отговор: Някои вярващи смятат, че когато приемем истинската природа на материята, то върху голяма част от Божиите названия пада една завеса и ако материята е просто една илюзия, то проявлението на една част от тези названия не може да бъде обяснено. Това отново е грешка, която произлиза от повърхностното разсъждаване и неспособността за разбиране на същността на въпроса.

Преди всичко трябва да кажем, че нито една сила или идея не може да забули Божиите названия. Нито един научен факт не може да попречи на проявлението на тези названия. Бог е този, който създава тези факти. Бог не е ограничен от нещата и законите, които Той самият е сътворил. Поради тази причина нито една сила или разум на този свят не може да унищожи нито едно от тези проявления. Дори мисълта за едно такова нещо означава липса на разбиране на безпределната Божия сила.

Нещо повече, фактът, че материята не е нищо друго освен едно възприятие, формирано в мозъка ни, е важно доказателство за противоположното на твърденията на тези хора, а именно за това, че проявленията на Божиите названия се случват във всеки един момент и навсякъде. Това е така, защото точно като един филм този образ, който се формира на ниво възприятия, не може да се появи от само себе си, а трябва да съществува нещо, което да ни го показва, и това означава, че има Творец, който го създава.

Фактът, че този образ е постоянен и устойчив, е ясно доказателство за това, че нашият Създател продължава Своята дейност на сътворение по всяко време. Всъщност в един айят се казва, че земята и небето (с други думи Вселената) не са неподвижни и неизменчиви, че те съществуват единствено благодарение на целомъдрието на Божието сътворение и че те ще престанат да съществуват, когато сътворението спре:

Аллах държи небесата и земята да не се разрушат, а
ако се рушат, никой не може да ги държи освен Него.
Той е Всеблаг, Опрощаващ. (Коран, 35: 41)

В 27 сура, 64 айят на Корана Бог разкрива, че Той "начева творението, после го повтаря". В един друг айят Той отправя вниманието ни към факта, че хората биват сътворявани във всеки един момент:

Нима съдружават с Него такива, които нищо не творят, а
самите те са сътворени (постоянно)? (Коран, 7: 191)

С други думи, причината за постоянната и непрекъсната същност на образите, които виждаме, не е това, че те имат постоянно и материално наличие, а това, че Господ ги сътворява във всеки един момент. Следователно проявлението на непрекъснатото Божие сътворение може да бъде видяно във всеки един момент, във всяко едно нещо, което човек вижда и усеща.

K ато резултат, тази истина дори прави проявлението на Божиите качества във Вселената още по-ясно. Например някой, който знае, че когато влезе в градината, всички плодове, цветя и дървета са само образи, които му биват представени в собствения му мозък, ще си спомни за Господ, Даряващия ( aл-Рaззак), който го дарява с безброй много блага и прелести и който му показва тези образи. Един човек с богата къща, който знае за истинската природа на цялото обзавеждане, антики, злато и сребро в нея, с други думи, който осъзнава, че всички те са образи в неговия мозък, никога не би се хвалил с богатството си. И точно както Пророка Соломон, той ще прославя Великодушния ( aл-Вaххаб) Бог, който му е разкрил красотата на тези богатства и го е направил заможен с тях. Или пък човек, който разказва на друг за съществуването и единствеността на Бог, това, че Той е единственото безусловно същество, както и за съществуването на рая и ада, когато човекът насреща повярва в него, той вижда проявлението на Божието название Напътващ ( aл-Хaди).

Тук трябва да припомним, че е напълно научен фактът, че всеки вижда образите, чува съпровождащите ги звуци и усеща техните физически качества в мозъка си. Ние никога не бихме могли да знаем посредством нашите възприятия какво има извън нашия мозък и дали предметите имат някакви действителни съответствия там. Ние можем да бъдем сигурни обаче, че съществува една сила, благодарение на която виждаме тези образи и чуваме тези звуци и която ги създава така, че да са обвързани с причинно-следствена връзка. Тази сила е Бог. Ако той не е създал тези образи за нас, то на този свят не би имало живот. По този начин Божието сътворение и проявлението на Неговите качества продължава във всеки един момент. Например Бог продължава да създава за читателя образите на този сайт и думите в него, както и цветовете на картините, които той съдържа.

Това ни показва Божието качество на Творец ( aл- Kхaлик) и могъществото на Неговото сътворение. И в този момент Бог показва на билиони хора по земята билиони независими едни от други образи. Всеки един от тези образи бива сътворен без прекъсване, в една съвършена хармония и до най-малката подробност. Образите биват показвани на всеки един индивид, без да бъде пропуснат ни най-малък детайл. Размишляването върху това чудо ще разкрие пред хората безпределното могъщество на Бог и това, че Той е единственият Владетел на всички светове.

Когато Имам Раббани казва, че материята е сътворена на ниво възприятия, той обяснява, че Божиите названия също биват проявени на ниво възприятие:

Невъзможно е за човек, който е разбрал тази истина, да се възгордява със своя успех, богатство, имущество или титли. Тъй като във всеки един момент, навсякъде той знае, че там има проявление на Божиите названия и че вижда една представена му от Бог картина, той никога не може да забрави колко безпомощен и нуждаещ се е в лицето на Бог.

Той вярва в истината, която Бог е съобщил в долуцитирания айят, като в "Хaкк- aл Якин" (една безусловна истина):

О, хора, вие сте нуждаещите се от Аллах, а Аллах
е Пребогатият, Всеславният. (Коран, 35: 15)

Възражение: "Това е една стара философия, която някога е била изложена от идеалистите".

Отговор: Тъй като някои кръгове изпитват голямо неудобство от обясняването на истината относно материята, те се опитват да поставят наравно истината за това, че материята е илюзия, която възприемаме в мозъка си, с някои ранни философии. Развитието на науката обаче разкрива, че това е един научен факт, а не просто една философска спекулация. Следователно усилията на тези хора са напразни.

Освен това фактът, че други мислители, от други времена са подкрепяли дадена идея, нито я отрича, нито пък я прави безстойностна. Фактът, че материята е възприятие, е бил осъзнат и обявен както от хората от по-ранните векове, така и от тези, които живеят днес.

Нещо повече, недействителността на представите на идеалистите от миналото не е била доказана от появилите се по-късно материалисти. И следователно твърдението: "Тази идея е била представяна в миналото" не доказва нищо.

Представата, че възприемаме света в мозъка си,
не е философска спекулация

Истинските факти за материята не са нещо, което е открито за първи път, въпреки че е вярно, че в миналото те са били дискутирани единствено под формата на философски спекулации. Днес обаче тези факти са научно доказани.

Множество мислители, религиозни учени и научни експерти от цялата история са поставяли на разглеждане този въпрос и са обяснявали, че материята наистина е съвкупност от възприятия. Например древногръцките философи като Питагор, елейската школа и Платон - със своята алегория за пещерата - са гледали на въпроса от тази гледна точка. Достигналите до нас документи показват, че религии като Зороастризъм, Будизъм, Таоизъм, Юдаизъм и Християнството са разисквали материята. Видни Ислямски учени като Имам Раббани, Мухиддин Ибн ал-‘Араби и Мевляна също така са дискутирали същността на материята. Трябва обаче да бъде отделено по-голямо внимание на представите по темата на ирландския духовник и философ Бъркли. Бъркли казва, че материята изцяло представлява възприятия. Той бива изправен срещу жестоките нападки на материалистите по онова време, които вярвали, че материята притежава физическо наличие и които се опитвали да го накарат да замълчи, като го обиждали и очерняли. Един от тези материалисти бил Бъртранд Ръсел. Въпреки че Ръсел е един от мислителите, в който материалистите имали най-голяма вяра, и въпреки че бил виждан като най-големия поддръжник на материалистическите възгледи, той не бил в състояние да отрече казаното от Бъркли. В своята книга "Проблемите на философията" той описва ситуацията със следните думи:

     Същността на материята е научен факт

През наше време обаче "възприемането на материята в мозъка" вече не е въпрос на философска спекулация, а се е превърнал в подкрепен с научни доказателства факт. Напредъкът в света на науката разкри начина на функциониране на сетивните органи на човека. Както видяхме и в началото на този сайт, това функциониране е еднакво при всички сетивни органи. Идващите от външния свят сигнали до нашите сетивни органи биват превърнати в електрически сигнали от нашите клетки и посредством нашите нерви те биват препратени към сетивните центрове в мозъка ни. Ето така човек вижда, чува, помирисва, вкусва или докосва света в миниатюрните сетивни центрове в мозъка си.

Днес тези научи факти са напълно ясни и могат да бъдат открити във всяка книга по психология или гимназиалните учебници по биология. Начинът, по който образите и усещанията се формират в мозъка, днес бива преподаван подробно в медицинските училища. С увеличаването на нашите знания науки като физика, квантова физика, психология, неврология, биология и медицина са изяснили реалните детайли на процеса.

Така например физикът теоретик д-р Фред Елън Волф, който предизвика интерес със своите трудове и е автор на осем книги, всяка една от които е наградена, обяснява на хората, че научният напредък и особено резултатите, получени от квантовата физика, показват, че визуалният свят в действителност е една илюзия, така:

Възражение: "Въпросът относно истината за материята едно и също ли е с представата за единно тяло (Вахдет-и Вуджут)?"

Отговор: Истина е, че представата за единно тяло е нещо, което множество Ислямски учени от миналото са дискутирали, когато са имали предвид някои от въпросите, споменати в този сайт. Това, което ние разкриваме тук, обаче не е точно същото като представата за единно тяло.

Из цялата човешка история множество учени и мислители са давали обяснение на тази истина. Някои от тях обаче са били заблудени от една погрешна представа и са гледали на сътворените от Бог неща като на напълно несъществуващи. Казвайки, че материята е илюзия, формирана в нашия мозък, това обаче не означава, че "нито едно от нещата, които виждаме, не съществува". Това е така, защото всичко, което виждаме, планините, полята, цветята, хората, моретата, с една дума всичко, чието съществуване Бог ни е описал в Корана, е било сътворено и съществува. Всяко едно от тях обаче съществува под формата на образ.

Всичко, сътворено от Бог, съществува независимо от това дали ние го виждаме или не. Така или иначе, както видяхме, то ще продължава да съществува в Божията памет от момента на неговото сътворяване до момента на неговата смърт. (За повече информация вижте в книгата "Вечността вече е започнала" на Харун Яхя).

В резултат на това фактът, че материята е илюзия, формирана в нашия мозък, не означава, че тя не съществува. Но този факт ни казва нещо относно истинската природа на материята, а именно, че тя е възприятие.

     Възражение: "Как човек би обичал нещо, което знае, че е илюзия? Ако приемем, че всичко е една илюзия, формирана в мозъка ни, то тогава как бихме могли да обичаме нашите майки, бащи, приятели или пророците?".

Отговор: Човек, който задава този въпрос, не знае или не е успял да разбере, че той също е една илюзия. Той приема себе си за безусловно съществуващ, докато смята своите приятели и семейство за образи. Подобно на близките му обаче той също е една илюзия. Тялото, което вижда и докосва, подобно на тези на хората, които обича, е просто един образ, формиран в мозъка му.

Нещо повече, фактът, че приятелите и семейството на тези хора са също образи в техните мозъци, не е пречка да бъде изпитвана обич към тях. Ако някой обича своето семейство и приятели поради тяхната телесна или материална същност, то в такъв случай тази любов е фалшива. Истинската любов се състои от обич към някого поради Божиите качества, проявени в него. Така например, въпреки че никога не сме виждали пророка Мохамед, ние изпитваме огромна обич и привързаност към него, защото знаем, че голяма част от Божиите названия като Защитника ( Aл-Уали), Върховния Владетел (Aл- Maлик), Великодушния ( Aл- Kaрим), Надеждния ( A л-Уaкил), Напътващия ( Aл-Хaди), са проявени в него. Единственият източник на тази любов, която изпитваме към пророка Мохамед, обаче е любовта и привързаността, която изпитваме към неговия истински Владетел - Бог.

Вярващите обичат хората и всичко останало поради тяхната любов към Бог и тъй като всички тези неща са Негово проявление. Така например един вярващ проявява обич към малкото на една антилопа, защото Божието състрадание и любов са проявени в него, защото пораждащите обич качества, които Бог е сътворил в животното, му доставят удоволствие и неговият външен вид вселява чувството на състрадание към него. Той не изпитва обич към самото животно или към което и да било друго същество като към нещо самостоятелно.

Един вярващ никога не изпитва независима обич или привързаност към някой. Източникът на цялата обич е обичта към Бог. Един айят от Корана гласи: "... нямате освен Аллах нито покровител, нито избавител" и подчертава това, че човек няма други приятели освен Бог. (Коран, 2: 107) В един друг айят е зададен въпросът: "Нима Аллах не е достатъчен за Своя раб?". (Коран, 39: 36) Ситуацията е следната, тези, които обичаме, не могат да бъдат наши приятели и помощници, независими от Бог. Поради тази причина фактът, че цялото ни семейство и всички наши приятели са образи в мозъка ни, просто подсилва тази истина. Когато обичаме майка си, ние всъщност изпитваме обич към Божиите качества, които се проявяват в нея - Милостивост ( Aр-Рахим), Състрадателност ( Ал-Рауф) и Покровителство (Ал-Асим). Подобно, когато изпитваме обич към вярващ наш брат, ние в действителност обичаме приятния морал, който Бог разкрива в него. Тъй като се надяваме неговият характер и нрави да се харесат на Бог, то те се харесват и на нас. Тъй като виждаме, че той обича и се бои от Господа, ние също изпитваме наслада от тази праведна картина, която Бог е сътворил. Поради тази причина, когато обичаме някого, без значение дали той притежава отделна физическа наличност или не, ние всъщност обичаме Бог и обичта и привързаността, която изпитваме към този образ, в действителност представляват една обич и привързаност към техния истински източник - Бог.

Тези хора, които обичат останалите независимо от Бог, като че съществуват самостоятелно, независимо от Него, допускат огромна грешка. Според Корана любовта и предаността трябва единствено да бъдат изпитвани към Бог, а останалите неща биват обичани поради Неговото проявление в тях. Бог е казал следното за тези, които изпитват любов към хората и се обръщат към тях като към самостоятелно съществуващи:

А някои от хората приемат за богове други вместо Аллах,
обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които вярват,
най-силно обичат Аллах. И ако угнетителите можеха
да съзрат, когато видят мъчението, че цялата сила е
на Аллах и че Аллах е суров в мъчението...
(Коран, 2: 165)

Както е казано в айята, да се приписва на хората или предметите сила отвъд Божието наличие означава да бъдат смятани за равни на Бог. Нищо, което съществува, обаче няма силата да направи нещо, да извърши някакво действие отделно от Бог. В множество айяти от Корана хората са предупредени за това да не приписват сила на нищо друго освен на Бог:

Онези които зовете вместо Аллах, са раби, подобни на вас.
Призовете ги, нека ви откликнат, ако говорите истината!
Нима те имат крака, с които ходят, или ръце, с които хващат,
или очи, с които виждат, или уши, с които чуват?
Кажи: “Призовете вашите съдружници, после ме надхитряйте
и не ме изчаквайте! Моят покровител е Аллах,
Който низпосла Книгата. Той покровителства праведниците.
Онези, които зовете вместо Него, не могат да ви помогнат,
нито на себе си помагат.” И ако ги зовеш към правия път,
не чуват. И ги виждаш да те гледат, ала
не съзират. (Коран, 7: 194-198)

Както става ясно от горецитираните айяти, никой освен Бог не може да помогне на някой друг. Дори родителите, децата или приятелите на човек, чието съществуване той приема за дадено през целия си живот, в действителност не могат да направят нищо, за да му помогнат. Помощта от приятелите или семейството е възможна единствено с Божието позволение. Не е възможно човек да помогне дори сам на себе си без Божията воля. Дори не е възможно човек да върви, вижда или усеща, с една дума, да просъществува, ако липсва Божията воля.

Нещо повече, ние не трябва да забравяме, че нещата и хората, за чието външно съществуване не можем да имаме ни най-малка представа, но за които някои хора твърдят, че имат физическо наличие във външния свят, в отвъдното ще бъдат отдалечени от тези, които правят тези предположения. И както е разкрито в Корана, всеки ще бъде извикан да дава равносметка сам самичък. С други думи, така както всеки в действителност е сам с Господ в този свят, то по същия начин сам самичък ще бъде извикан след смъртта му, за да даде равносметка за извършените дела. Бог съобщава това в един айят така:

Идвате при Нас поединично, както ви сътворихме
първия път, и оставяте зад гърбовете си онова, което
Ние ви дарихме. И не виждаме с вас вашите застъпници,
за които твърдяхте, че са съдружници [на Аллах].
Вече е прекъсната връзката помежду ви и се изгуби от вас
онова, за което твърдяхте. (Коран, 6:94)

Когато погледне към приятел, например всеки вижда образа на един приятел, който Бог е сътворил в неговия мозък. Ако нервите в неговия мозък бъдат прекъснати, образът на неговия приятел ще изчезне. Единствено Бог е този, който е Жив и Вечен. В такъв случай как тогава някой би могъл да се привърже към нещо, с чийто първоизточник никога не би могъл да осъществи контакт и което съществува единствено в мозъка му? Не трябва да се забравя, че Бог е единственият, към когото човек трябва да изпитва любов и на който трябва да се подчини.

Възражение: "Човек иска хората, които обича, също да бъдат толкова реални и постоянни, колкото е и той."

Отговор: Някои от тези, които възразяват по въпроса, казват: "Човек иска приятелите му да бъдат също толкова реални и постоянни, колкото е и той. Как би могло да бъде по-различно?".

Изказвания като това показват, че тези хора н e са разбрали това, което сме обяснили относно истинската същност на материята, или пък не са размислили достатачно задълбочено върху нея. Хората, които правят твърдения като това, не са " реални и постоянни", каквито смятат, че са, именно поради тази причина те не могат да очакват обичаните от тях хора да бъдат реални и постоянни. Когато човек помисли по въпроса, той ще осъзнае, че неговото собствено тяло е само образ, който Бог показва на душата му.

Когато някои хора усещат телата си, усещат болка, когато си порежат пръста, или задоволяват някои от физическите нужди на тялото си, това би им дало усещането, че тялото им има истинско физическо наличие. Тялото на човек обаче е просто едно възприятие, точно като всичко останало и никой никога не би могъл да знае дали неговото тяло има физическо съответствие отвъд неговото възприемане. Така например болката, която човек изпитва, когато си пореже пръста, също е възприятие. Такова е и усещането на ситост, което човек изпитва, след като се нахрани. Изкуствени сигнали вън от човешкото тяло също могат да създадат такива усещания. Никой обаче не може никога да бъде сигурен във физическото наличие на собственото си тяло. Душата, с която Бог е дарил човека, е тази, която усеща болката или разбира думите, написани на тази страница, поради тази причина самият индивид също е Божие проявление. Тези хора не са реални и постоянни, каквито вярват, че са.

Възражение: "Да направя заключението, че Вселената е съвкупност от възприятия, означава изоставяне на изучаването на това как Вселената функционира, или с други думи, изоставяне на науката."

Отговор: Това е възражение, което се отправя предимно от материалистите и има за цел да покаже настоящия въпрос като противен на науката, като унищожаващ науката. Това обаче очевидно е грешно и необосновано.

Бог ни представя образите, които виждаме в себе си, като свързани чрез една мрежа от причинно-следствени връзки, всички обединени посредством определен закон. Например образите за ден и нощ, които се формират в мозъка ни. Ние възприемаме деня и нощта, като че са свързани със Слънцето и движението на Земята. Когато образът на Слънцето в мозъка ни е изгрял напълно, то ние знаем, че е обедно време, а когато то започва да залязва, ние разбираме, че настъпва нощта. Когато създава възприятията, принадлежащи на Вселената, Бог ги сътворява заедно с тяхната причинно-следствена връзка. Ние никога не сме ставали свидетели на настъпването на ден, след като Слънцето е залязло. Ето така науката представлява наблюдаването и изучаването на тази причинно-следствена връзка, която Бог е сътворил в мозъка ни.

Нека разгледаме един друг пример: В илюзията в нашия мозък, когато изпуснем една химикалка, тя пада на земята. В резултат на проучвания върху причинно-следствената връзка, която обуславя явленията от този вид, ние откриваме "закона за гравитацията". Бог представя образите, които показва на душата ни, все едно, че са свързани с определена причина и закономерност. Едно от основанията за създаването на тези причини и закономерности е това, че животът е сътворен за изпитание. Науката се е зародила като резултат от проучванията на последователността, в рамките на които тези закономерности и съвкупност от възприятия, наречени "Вселена", функционират. Ето защо е изключително важно да изучаваме науката, законите, които изглежда, че обуславят необикновените образи, които Бог е сътворил.

В заключение, не съществува обоснованост за твърденията на материалистите, че приемането на факта, че материята е възприятие, означава отричане на науката. Точно обратно, тези, които истински приемат този факт, гледат на науката като на важен начин за разбиране на тази съвкупност от образи и скритата в тях тайнственост.

Съществува огромна разлика между това схващане на науката и това на материалистите. Природните закони, които сме открили, наблюдавайки цялото количество от въпросните образи, са законите на Бог, който е сътворил същата тази целокупност. Представата за науката на материалистите, които смятат, че материята има реална наличност, че природните закони произлизат от самата материя и че тези закони са тези, които в действителност са ги сътворили, се проваля в светлината на истината.

Не трябва да забравяме, че Бог притежава силата да създава всички тези възприятия, без да му е необходима някаква причина или закономерност. Например Бог може да създаде роза, без да му е необходимо семе, или дъжд, без да се нуждае от облаци, или сянка, ден или нощ без Слънце. Бог разкрива този факт в един от айятите на Корана така:

Не виждаш ли как твоят Господ разпростира сянката?
А ако пожелаеше, Той би я сторил неподвижна.
После сторваме слънцето неин водител. После малко
по малко я скъсяваме. Той е, Който стори за вас нощта
да е одеяние, и съня да е за отдих, и стори деня
да е за препитание. (Коран, 25: 45-47)

Както видяхме от този айят, Бог е разкрил, че първо е сътворил сянката, а след това Слънцето като нейна причина. Сънищата са пример, който би ни помогнал да разберем това сътворение по-добре. Въпреки че нашите сънища нямат материални съответствия, ние все пак усещаме светлината и топлината на Слънцето. O т тази гледна точка сънищата са знак за това, че възприемането на Слънцето може да бъде създадено в мозъка ни, без то в действителност да съществува.

В сътвореното от Бог място за изпитание обаче Той е сътворил и причината за всяко едно нещо. Денят е причинен от Слънцето, а дъждът от облаците. Всичко това са образи, които Бог е сътворил самостоятелно в мозъка ни. Създавайки причината преди последицата, Бог ни дава възможността да си мислим, че всичко функционира в рамките на определени закони, и по този начин ни позволява да извършваме научни проучвания.