1.
Идващата от един предмет светлина се превръща в електрически сигнали посредством клетките в окото, които след това биват изпратени към зрителния център в мозъка. Там електрическите сигнали биват превърнати в образи. Така например вие в действителност виждате това послание в мозъка си. Тогава кой е този, който вижда и възприема образа на това послание в мозъка? Как определяте съзнанието, което може да види този образ в мозъка, без да се нуждае от око?



2. Мозъкът е парче месо, съставено от липиди, протеини и множество други молекули. Възможно ли е съзнанието, което вижда тази картина, да бъде парче месо? Или възможно ли е мозъчните клетки да формират съзнание, което да вижда тези електрически сигнали, каквито са морският изглед или съобщение по електронната поща?





3.
Никаква светлина не прониква през черепа, което означава, че в мозъка е напълно тъмно. Тогава как е възможно един толкова осветен и ясен образ да се формира в това съвършено тъмно място? Например как слънчевите лъчи могат да бъдат видени върху намиращата се в тъмнина мозъчна кора?


4.
В мозъка също така не прониква и никакъв звук. Това означава, че на мястото, където той е разположен, властва едно дълбоко безмълвие. Хората обаче чуват всичките разнообразни звуци в мозъка си. В ухото звуковите вибрации биват превърнати в електрически сигнали и след това изпратени към слуховия център. Ето така съзнанието в мозъка чува тези звуци, например като мелодия. Следователно кой е този, който слуша високата музика, носеща се от мощните колони, и как прави това?






5.
Образът се формира в едно миниатюрно място в мозъка. Тогава как на този мъничък екран се образуват триизмерните образи с дълбочина? Например, когато погледна към хоризонта или към небето, как тези образи с необятна дълбочина се формират в това малко място във визуалния център толкова идентично на оригиналните, със същата дълбочина и усещане за отдалеченост? Кое е нещото, което поражда усещането ми за перспектива и простор?


6.
Човек, който твърди, че навън има кола и че той я вижда, трябва да отговори на следните въпроси:

  • Образът на колата се формира във визуалния център на човешкия мозък, чийто размер е само няколко квадратни сантиметра. Ако образът на дългата няколко метра кола се вмества в това малко пространство, то не би ли трябвало и визуалният център да бъде поне толкова голям, колкото е размерът на колата?
  • Съответно, ако размерът на визуалния център на мозъка бъде няколко метра, то съобразно това място не би ли трябвало и човешкият мозък да бъде с огромни размери?
  • Ако човешкият мозък обхваща една такава голяма площ, то не би ли трябвало човешкото тяло да бъде дълго километри, за да може да е в пряка пропорция с мозъка?

Тук става въпрос за човек, който вижда само една кола. Но нека си представим същата ситуация, но за човек, който гледа към долина, която се простира на километри разстояние.

Ако този човек твърди, че вижда истинската долина, то визуалният център в мозъка му би трябвало да покрива поне една площ от няколко километра. И съответно неговият мозък, вътрешни органи, ръце и крака би трябвало да притежават гигантски размери.

Но тъй като това не е така, то би било неразумно да се твърди, че отвън съществува кола, която е няколко метра дълга, или равнина, която се простира надлъж и нашир, и че човек влиза в пряка връзка с първоизточниците на тази материя?


7.
Когато човек види чаша вода, той в действителност не вижда нейната реална форма, а само нейно копие в мозъка си. Студенината, която усеща, когато докосне повърхността на чашата, не е реалната й студенина, а само нейно копие. Това означава, че никой никога не е в състояние да усети, че докосва реалната чаша, тъй като не неговите пръсти са тези, които усещат осезанието, а неговият мозък. При това положение не трябва ли да направим заключението, че хората никога не могат да достигнат до реалните предмети и никога не могат да докоснат истинската чаша вода? Но не всеки човек знае този факт. Всеки си мисли, че докосва и вижда реални предмети. Не е ли странно, че хората не са осведомени за това и никога не мислят по този въпрос?


8.
Ситуацията не се променя дори човек да бъде блъснат от автобус или да се срещне с лъв. Това е така, защото както образът на автобуса, така и усещането при сблъсъка или страхът при бягането от лъва се формират в мозъка. Когато видя един автобус, аз го виждам в зрителния център в мозъка си. Ако докосна вратата на автобуса, аз усещам студенината на метала в моя мозък. Следователно аз не мога да разгранича този факт от това, което ще се случи, когато усетя болка, ако автобусът ме блъсне или лъвът ме ухапе. При това положение не е ли твърде нелогично хората да твърдят, че щом усещат болка, когато ги блъсне автобус или ги ухапе лъв, то те са усъществили контакт с автобуса или лъва?

 




9.
Ние изживяваме целия си живот в мозъка си. По подобен начин в мозъка виждаме и сънищата. Например, когато докоснем парче лед в съня си, ние усещаме неговата мокрота и студенина. Или, когато помиришем една роза, ние усещаме прекрасното й ухание. Също така усещаме чувството на страх, болка, тревога и паника по същия начин. Следователно, в този смисъл, сънищата и реалният свят не са ли едно и също нещо?




10.
Собственото тяло на човек също се включва в образите, които той вижда. При това положение човекът вижда само копието на своето тяло. Това означава, че всеки човек през целия си живот живее в черепната кухина, където той никога не би могъл да разбере какво има навън, наред с останалите предмети дори и своето собствено тяло. Сега помислете върху това събитие още веднъж: В момента вие ли сте в стаята, в която се намирата, или стаята е във вас? От научна гледна точка не е ли втората алтернатива правилният отговор?



11.
Нека си представим 5 различни човека, които гледат към градина от рози. При положение, че всеки един от тези хора вижда градината в своя собствен мозък, то не би ли трябвало да съществуват 5 различни градини от рози в мозъка на всеки един от 5-те човека? Дали червеният цвят, който всеки един от тях вижда, е еднакъв с възприятието за червено на останалите? Съществува ли някаква възможност да ги сравним?

12. Ние твърдим, че истинските предмети, чието копие виждаме в мозъка си, съществуват навън, но ако навън няма нищо? Ние никога не бихме имали възможността да проверим или проучим това. Следователно не е ли съмнително, че истинските предмети са навън? Вероятността е поне 50 на 50 процента. Тогава как бихме могли да бъдем сигурни, че истинските предмети са навън? Ако не съществуват истински предмети навън, то какво е нещото, което поражда образите и усещанията в нашия мозък?

13. Ако ние живеем в една илюзия, която има вероятност да не притежава външна реалност , то ние бихме могли да съществуваме в едно много различно място. Например не е ли възможно цялото човечество да живее върху парче кристал? Или не е ли възможно цялата човешка история да е протекла в място, което е не по-голямо от главичката на карфица? Съществува ли нещо, което да ни попречи да мислим така?



14.
Някои хора невероятно много се страхуват, когато тази тема започне да се дискутира. Каква мислите, че е причината за това?


Коментари на някои учени и мислители, попитани за естеството на материята

*Много ви благодаря за електронното писмо и неговото изключително интересно съдържание. Аз не съм учен, но намирам въпросите ви за много интересни. Аз не мога да отговоря на въпросите ви, но трябва да призная, че научих доста от тях. Благодаря ви за писмото, аз ще споделя въпросите ви с някои мои приятели – учени, за да видя какви отговори ще ми дадат. С най-добри пожелания и отново благодаря за писмото ви.
Кофи Опоку

*Всички ваши въпроси и наблюдения са проницателни и много точни! Това, разбира се, са стари въпроси, но до ден днешен все още не са разрешени напълно. Всъщност съвременната неврология и психология, а дори и философията биха били по-напреднали, ако изследователите в тези области бяха толкова заинтересовани от тези въпроси, колкото вие сте. За съжаление вашият въпрос №14 е много точен. (Въпрос №14: Някои хора невероятно много се страхуват, когато тази тема започне да се дискутира. Каква мислите, че е причината за това?) Отговорът е, че когато вие видите света правилно, по начина, по който вие го описвате, то се очертава една много страховита гледка. Но истината винаги си заслужава да бъде разкрита, дори тя да е страховита.
Стив Лехар

*Вие задавате редица интересни въпроси, които са тревожили философите в продължение на векове. Несъмнено ние бихме могли да живеем в един виртуален свят в някакъв суперкомпютър и никога да не можем да разберем разликата, така както е във филмите “Трон” и “Матрицата”, но докато “законите на природата”, които биха могли да са част от програмирането, са валидни и ние не можем да кажем разликата, то ситуацията не е никак различна. Естествено много хора се страхуват от такъв вид помисли, защото те заплашват техния прост мироглед.
Джон Роланд (Основател и председател на Изследователския институт Вангард)


Начална страница