Представата за относителността, разкрита в Корана

Както обяснихме в предходната страница, времето не е безусловен факт. С откритията на съвременната наука се доказва категорично, че времето е относително възприятие. Това, което е по-интересно, е, че този факт, който е бил неизвестен на науката до 20ти век, е споменат в Корана, който е низпослан преди 14 века.

Така например в някои айяти е посочено, че животът е много кратък. Един човешки живот от приблизително 60 години се казва, че е продължителен колкото един час.

Деня, в който Той ще ви позове и ще откликнете на Неговата повеля,
и ще мислите, че само малко сте престояли. ( Сура Ал-Исра, 52)

В Деня, когато Той ще ги събере, сякаш са се забавили само един час
от деня, те ще се познаят помежду си... ( Сура Юнус, 45)

В други айяти е разкрито, че времето е много по-кратко, отколкото хората си мислят, че е:

Един добър пример за това е следният разговор между хора
по време на тяхното осъждане на Небесата: “Ще рече [Аллах]:
“Колко години престояхте на земята?” Ще рекат: “Престояхме ден
или част от деня. Питай отброяващите [ангели].” Ще рече:
“Престояхте само малко, ако знаете.” (Сура Ал-Муаминун, 112-114)

В някои други айяти се казва, че времето може на различни места да преминава с различна бързина. Например в Корана е разкрито, че един ден при Бог е като хиляда години. (Сура Ал-Хадж, 47) Други айяти гласят следното:

Ще се въздигнат към Него ангелите и Духът [Джибрил] в Ден,
колкото петдесет хиляди години ( Сура Ал-Мааридж, 4 )

Той управлява делата от небето до земята, после те се
въздигат към Него в един Ден, колкото хиляда години,
според вашето броене. (Сура Саджда,5)

Разказите от много други айяти на Корана разкриват, че времето е възприятие. Например Бог е държал една група от вярващи (приятелите от пещерата) в дълбок сън за повече от триста години. По-късно, когато Той ги събужда, те си мислят, че са стояли в това положение само известно време и не могли да определят точно колко време са спали:

И запечатахме ушите им в пещерата години наред.
После ги събудихме, за да отличим коя от двете групи
ще пресметне какъв срок са прекарали. ( Сура Ал-Кахф, 11-12 )

И така ги събудихме, за да се питат помежду си.
Един от тях рече: “Колко време прекарахте [в пещерата]?”
Рекоха: “Прекарахме ден или част от деня.”
Рекоха: “Вашият Господ най-добре знае колко
прекарахте...( Сура Ал-Кахф, 19)

Ситуацията, разказана в долупосочения айят, също е доказателство, че времето в действителност е психологическо възприятие:

Или като онзи, който минал през едно селище, рухнало
под своите покриви, и рекъл: “Как Аллах ще съживи това
след смъртта му?” И Аллах го умъртвил за сто години, после
го възкресил. Рекъл: “Колко се забави?” Казал: “Забавих се
ден или част от деня.” Рекъл: “Не, забави се сто години.
Виж какво имаш за ядене и пиене! То не се е развалило.
И виж магарето си! И за да те сторим знамение за хората,
виж костите, как ги подреждаме, после ги обличаме в плът!”
И когато му се изяснило, рекъл: "Вече знам, че
Аллах над всяко нещо има сила." (Сура Ал-Бакара, 259)

Както видяхме, тези aйяти ясно разкриват, че времето е относително, а не безусловно. Това означава, че то се променя в зависимост от усвояването на възприемащия; то не е конкретно съществуващо и независимо от възприемащия.

      
     Относителността на времето дава обяснение
за същността на съдбата

Както видяхме от описанието на относителността на времето и свързаните с него айяти, времето не е конкретно понятие, а такова, изменящо се в зависимост от възприятията. Така например един период от време, който ни се струва, че продължава милиарди години, при Господ продължава само секунда. Един период, който за нас е приблизително 50 хиляди години, за Гавриил и ангелите се равнява само на един ден.

Този факт е от изключителна важност за разбиране на представата за съдбата. Съдбата е понятие, изразяващо факта, че Бог е сътворил всяко едно събитие - минало, настоящо или бъдещо, в "един единствен момент". Това означава, че всяко едно събитие от момента на създаване на Вселената до Съдния ден при Бог вече се е случило и е приключило. Значителен брой хора не могат да схванат същността на съдбата. Те не могат да разберат как Бог би могъл да знае за събития, които още не са се случили, или как така миналите и бъдещи събития вече са се случили при Господ. Нещата, които не са се случили от наша гледна точка, в действителност са събития, които вече са настъпили. Това е така, тъй като ние живеем според времето, което Бог е сътворил, и не бихме могли да знаем нещо без информацията в паметта ни. Тъй като на този свят ние живеем в едно място за изпитание, Бог не ни е дал спомени за нещата, които наричаме "бъдеще". Ето защо ние не можем да знаем какво ще се случи в бъдеще.

Бог обаче не е ограничен във времето и пространството. Той е този, Който е сътворил всички неща от нищо. Поради тази причина миналото, настоящето и бъдещето са едно и също за Бог. От Негова гледна точка всичко вече се е случило. Той няма нужда да чака, за да види резултата от дадено действие. За него както началото, така и краят на едно събитие са се случили в рамките на един-единствен момент. Така например Бог знае какъв край очаква Фараона още преди да изпрати Мойсей (м.н.) при него, дори преди Мойсей (м.н.) да бъде роден, а дори и преди Египет да стане царство. И всички тези събития, включително и гибелта на Фараона, са се случили при Господ в един и същи момент. Освен това за Бог не съществува нещо като помнене на миналото. За Бог миналото и бъдещето се явяват винаги настояще, всичко съществува в рамките на един момент.

Ако си представим живота ни като един диафилм, то ние го наблюдаваме, като че гледаме видеокасета, като нямаме възможност да превъртим филма напред. Бог обаче вижда целия този филм наведнъж. Той е този, Който го е създал и е определил всичките му детайли. Така както ние може да видим едновременно началото, средата и края на една линийка, така и Господ обхваща в един-единствен момент, от началото до края, времето, на което сме подчинени. Човешките същества обаче изживяват тези събития единствено когато настъпи времето да станат свидетели на съдбата, която Бог е сътворил за тях. Това е в сила за съдбата на всеки един човек от този свят. Животът на всеки, който някога е бил сътворен или който ще бъде сътворен на този свят и след това в отвъдното, е представен пред Господа с всичките му детайли. Съдбите на всичко живо - планети, растения, животни и др. - са записани заедно със съдбите на милионите човешки същества в безграничната Божия памет. Те ще останат написани, без да бъдат изгубени или намалени. Същността на съдбата е едно от проявленията на безкрайното Божие величие, мощ и сила. Ето защо Той бива наричан Пазител (ал-Хафъз).

     Представата за "минало" произлиза от
информацията от нашите спомени
     

Поради внушенията, които получаваме, ние си мислим, че преживяваме отделни периоди от време, наречени минало, настояще и бъдеще. Единствената причина, поради която имаме представа за "миналото" (както обяснихме и по-рано), е, че различните събития са разположени в нашата памет. Например моментът, в който биваме приети в първи клас, е частица информация, намираща се в паметта ни, и следователно ние я възприемаме като случило се в миналото събитие. Бъдещите събития пък не се съдържат в паметта ни. Следователно ние третираме нещата, които все още не знаем, като събития, които ще се случат в бъдеще. Но така както миналото е изживяно, според нашата гледна точка, така е и бъдещето. Но тъй като тези събития не са ни предоставени в паметта, то ние не можем да имаме познание за тях.

Ако Бог постави бъдещите събития в паметта ни, то тогава за нас бъдещето ще се превърне в минало. Например един тридесетгодишен човек в паметта си има спомени и събития, равняващи се на тези 30 години, и поради тази причина той си мисли, че са изминали тридесет години. Ако бъдещите събития, които трябва да се случат между тридесет и шестдесетгодишна възраст, бъдат поставени в паметта на този тридесетгодишен човек, то тогава за него както изминалите тридесет години, така и "бъдещите" тридесет (годините между тридесет и шестдесетгодишната му възраст) ще се превърнат в минало. В такъв случай и миналото, и бъдещето ще се съдържат в паметта и за него всяко едно от тях ще бъде изживяно събитие.

Тъй като Бог ни е сътворил така, че да възприемаме събитията в определена последователност, като че съществува време, което тече от миналото към бъдещето. Той не ни информира за бъдещето ни, нито пък поставя каквато и да била информация за него в паметта ни. Бъдещето не се съдържа в нашите спомени, но цялото човешко минало и бъдеще са в Неговата безкрайна памет. Това е, както казахме по-рано, като да наблюдаваш човешкия живот все едно че вече е напълно изобразен и завършен върху един филм. Човек, който не може да превърти лентата напред, вижда само минаващите един по един кадри от своя живот. Той греши, като си мисли, че кадрите, които все още не е видял, съставляват бъдещето.

     

Миналото и бъдещето са вести от неведомото

В долуцитираните айяти Бог разкрива, че единственият, който има знание за тайното, невидимото, незабележимото и непознатото, е Той Самият:

Кажи: “О, Аллах, Творецо на небесата и на земята, знаещ и
скритото, и явното, Ти ще отсъдиш сред Своите раби в онова,
по което са били в разногласие.” (Сура Зумар, 46)

Кажи: “Смъртта, от която бягате, непременно ще ви срещне.
После ще бъдете върнати при Знаещия неведомото и явното,
и Той ще ви извести какво сте вършили.” (Сура Джумуа,8)

Рече: “О, Адам, съобщи им имената!” И когато им съобщи
имената, каза: “Не ви ли рекох, че знам неведомото на небесата
и на земята, и знам какво разкривате и какво
потулвате?” (Сура Бакара, 33)

Смята се, че в повечето случаи думата "тайно" се отнася единствено за нещо неизвестно, свързано с бъдещето, но както бъдещето, така и миналото е тайна. Всичко, което е изживяно през миналото и което ще се изживее в бъдещето, се съхранява при Господ. Бог обаче дава една част от знанието за миналото в паметта на хората и така то става известно. Така например, когато Бог съобщава нещо относно миналото в айятите от Корана, Той казва на пророка Мохамед (м.н.), че това са "вести на неведомото":

Тези са от вестите на неведомото, които Ние ти разкриваме.
Дотогава не ги знаеше нито ти, нито твоят народ. Затова търпи!
Краят принадлежи на богобоязливите. (Сура Худ, 49)

Това е от вестите на неведомото, които ти разкриваме [о, Мухаммад].
Не беше ти при тях [братята на Юсуф], когато се наговаряха
за своето дело, лукавствайки. (Сура Юсуф, 102)

Бог дава на пророка Мохамед (м.н.) информация за някои събития, които още не се били случили и които били "вести на неведомото" относно бъдещето. Например завоюването на Мека (Сура Фетих, 27) и победата на Византия над езичниците (Сура Рум, 3-4) били разкрити на пророка Мохамед (м.н.), преди да са се случили. Хадисите на Пророка (м.н.) относно знаменията за Съдния ден и Последния период (които били вести за бъдещето за живеещите по онова време хора) показват, че Бог му е съобщил за тези неща.

В Корана е обяснено, че "вестите на неведомото" са давани на пророците и на някои благочестиви вярващи. Така например в Корана е разкрито, че Бог е съобщил на Йосиф (м.н.), че капаните, подготвени от братята му, ще се провалят (Сура Юсуф, 15), а на майката на Мойсей (м.н.) е разкрито, че синът й ще избяга от жестокостта на Фараона и ще стане пророк. (Сура Касас, 7)

И в заключение, всичко, което наричаме минало и бъдеще, са "вести на неведомото", които са скрити при Бог. Бог дава една част от тези сведения в паметта на избраните от Него хора, в избраното от Него време и по този начин им предоставя възможност да разберат известна част от неведомото. Събитията, които станат видими, биват характеризирани от човешките индивиди като минали събития.

Така както човек не може да промени своето минало, така той не може да промени и бъдещето си. Поради тази причина тези, които са напрегнати или загрижени за неща, които им се случват, изпитват този стрес и тревога, тъй като не са се смирили пред съдбата си.

     Значението на смирението пред съдбата

Фактът, че миналото и бъдещето вече са сътворени при Бог и че всичко се е случило и съществува при Бог, ни показва една изключително важна истина: всеки се намира в пълна зависимост от своята съдба. Така както човек не може да промени миналото си, така той не може да промени и своето бъдеще, защото както миналото, така и бъдещето вече се е случило. Всичко, свързано с бъдещето, е определено - къде и кога ще се случат събитията, какво ще яде, с кой ще разговаря, какво ще дискутира, колко пари ще спечели, от какви болести ще се разболее, както и кога, къде и как ще умре. Всички тези неща вече съществуват при Бог и вече са изживени в Божията памет. Но тези сведения все още не са поставени в човешката памет.

БОГ ЗНАЕ И ВИЖДА НАШЕТО МИНАЛО И БЪДЕЩЕ КАТО ЕДИН МИГ

На тази картина хората не виждат колата и тези в колата не ги виждат. В този отделен момент те нямат информация един за друг. Но някой, който погледне тази картина от разстояние и от различно място, лесно ще види всичко и от двете страни едновременно. Същото се случва и в човешкия живот. Ние притежаваме представите за минало и бъдеще, но тъй като сме ограничени във времето, можем да видим бъдещето си единствено в течение на времето. Бог обаче не е ограничен във времето и пространството, Той вижда нашето минало, бъдеще и настояще в един единствен момент, със съвършена жизненост и яснота. Например рязкото спиране, което този шофьор ще направи, когато види хората на пътя, се знае и е видяно преди това при Бог.

Следователно тези, които са опечалени, объркани, нервни и притеснени за своето бъдеще, се тревожат напразно. Бъдещето, за което те толкова много са загрижени и разтревожени, вече се е случило. И независимо какво ще направят, те не могат да променят нещата.

Именно тук е от изключително значение да отбележим, че е необходимо да избегнем погрешното разбиране на съдбата. Някои хора я схващат погрешно и си мислят, че това, което им е отредено от съдбата, по един или друг начин ще се случи и поради тази причина те няма какво да правят. Вярно е, че всичко, което ни се случва ни е отредено от съдбата, че преди да изживеем дадено събитие, то вече се е случило при Бог и е записано с всичките си подробности в Книгата-майка (Левх-и Махфуз) при Господ. Но Бог дарява всеки човек с усещането, че може да променя нещата, може сам да прави избор и да взима решения.

Например, когато човек иска да пие чаша вода, той не казва "Ако ми е писано, ще пия" и да седн,е без да се помръдне. Напротив, той става, налива си чаша вода и я изпива. В действителност той пие предопределена вода в предопределена чаша. Но когато прави това, той има чувството, че действа по свое собствено желание и воля. Той усеща това през целия си живот за всяко едно нещо, което извършва. Разликата между човек, който се е смирил пред Господа и съдбата, която му е отредил, и човек, който не може да проумее тази действителност, е следната: този, който се е отдал на Бог, знае, че всичко, което върши, е съобразно с Божията воля, независимо от усещането, че той сам извършва всичко. А другият човек погрешно си мисли, че той прави всичко със своя собствен разум и сила.

Така например, когато човек, който се е покорил на Господа, разбере, че е болен той знае, че тази болест се съдържа в съдбата му и се доверява на Бог. Той вярва, че след като Господ му е отредил тази болест, то тя със сигурност ще му донесе огромна полза. Но той не стои да чака, без да предприеме никакви мерки, като си мисли, че ако му е отредено да оздравее, ще оздравее. Точно обратно, той предприема всички възможни предпазни мерки - отива на лекар, спазва това, което му предпишат, и взима необходимите лекарства. Но той не забравя, че силата на въздействие на лекаря, лечението, лекарствата, както и това дали ще се почувства по-добре или не, всички са отредени в съдбата му. Той знае, че всичко това се съдържа в Божията памет и е съществувало там още преди той да се появи на този свят. В Корана Бог разкрива, че всичко, което се случва на хората, е записано предварително в една книга:

Не се случва беда, преди да сме я породили, нито на земята,
нито с вас самите, без да е [записана] в Книга. За Аллах това е лесно.
За да не страдате за онова, което ви се е изплъзнало и
да не ликувате за онова, което ви е дошло. Аллах не обича горделивите, самохвалците. (Сура Хадид, 22-23)

Поради тази причина всеки, който вярва в съдбата, няма да изпитва ни най-малка тревога или отчаяние от нещата, които му се случват. Напротив, той ще бъде напълно отдаден, уповаващ се на Господа и винаги спокоен. Бог предопределя всичко, което се случва на хората, и поради тази причина им повелява да не тъгуват в трудност и да не се възгордяват с дарените им блага. Трудностите, които претърпяват човешките същества, заедно с богатството и успехите им, са отредени от Бог. Всички тези неща са част от нашата съдба, която Всевишният ни предопределя, за да ни подложи на изпитание. Както е низпослано в един айят: "... повелята на Аллах е предопределена съдба." (Сура Ахзаб, 38)

В един друг айят Бог разкрива: "Ние всяко нещо сътворихме с мяра". (Сура Камар, 49) Не само човешките същества, но и всичко останало - живо и неживо, Слънцето, Луната, планините и дърветата, имат съдба, която е предопределена от Бог. Така например една счупена антична ваза бива счупена в момента, определен в нейната съдба. Когато е била изработена, е било определено кой ще използва тази няколкостолетна ваза, както и в кой ъгъл, в чия къща и до кои други предмети ще бъде поставена. Шарките на вазата и нейните цветове са били предварително определени в нейната съдба. В Божията памет е известно в кой ден, в кой час, в коя минута, от кой и как ще бъде счупена. Първият момент, в който вазата бива изработена, първият момент, в който бива изложена на витрината за продан, първият момент, в който бива поставена в ъгъла на стаята, моментът, в който бива счупена на парчета, с една дума, всеки един момент от вековния живот на тази ваза е представен при Бог като единединствен момент. Докато дори човекът, който ще счупи вазата, не знае, че ще направи това, до секундата преди да я счупи, този момент е изживян и е известен при Бог. Поради тази причина Бог казва на хората да не съжаляват за нещата, които са загубили. Това, което са загубили, са го загубили в съответствие със съдбата им и не могат да го променят. Хората трябва да си вземат урок от това, което им се случва, да видят целта и ползите, предоставени им от тези неща. Те трябва винаги да се прекланят пред безграничната милост, състрадание и справедливост на Господа, Който е сътворил техните съдби и който пощадява и закриля Своите раби.

ези, които живеят, без да осъзнават тази съществена действителност, са изпълнени винаги с тревога и страх. Например те са силно притеснени за бъдещето на децата си. Те са силно загрижени по въпроси като: В какво училище ще учат? Каква професия ще си изберат? Имат ли добро здраве? Какъв живот ще водят, като пораснат? Всеки момент от живота на човек обаче е предопределен от Бог от момента, в който е една клетка, до времето, когато се научава да чете и пише, от първия въпрос, на който отговаря на кандидатстудентския изпит, до компанията, в която ще работи през останалата част от живота си, колко документа ще подпише и колко пъти ще ги подписва, къде и как ще умре. Всички тези неща са скрити в Божията памет. Например състоянието на един човек сега, в зародишния му период, в първи клас или в университета, моментът, в който празнува тридесет и пет годишния си рожден ден, първият ден, когато започва работа, моментът, в който вижда ангелите, когато умре, моментът, в който бива погребан, и моментът, когато в Съдния ден се изправи пред Бог, за да отговаря за делата си, всички те се съдържат в Божията памет като един-единствен момент.

Всяко съществуващо нещо е създадено със съдба. Дори преди една ваза да бъде изработена, при Бог е определено кой ще я направи и в какъв стил ще бъде изработена тя, кой ще я купи и откъде, в каква къща и в кой ъгъл ще бъде поставена, както и в кой ден, в кой момент и причината, поради която ще падне и ще се счупи.

Следователно безсмислено е човек да се притеснява и да се страхува за живот, всеки момент от който е изживян, засвидетелстван и все още съществуващ в Божията памет. Без значение какви усилия полага и колко е обезпокоен, всички - неговите деца, съпруга, приятели и роднини, ще живеят живота, който им е подготвен при Бог.

При това положение всеки съвестен и разумен човек, който проумее тази действителност, трябва да се отдаде смирено на Бог и на отредената му съдба. Всъщност всички хора така или иначе вече са в подчинение на Бог и са сътворени отдадени на него. Без значение дали това му харесва или не, човек живее в подчинение на съдбата, която Бог е сътворил за него. Човек, който отрича своята съдба, е неверник, защото в съдбата му е отредено да бъде "неверник".

Тези, които се отдадат на Господ с желание, могат да се надяват да се наслаждават на Божията воля и милост и да спечелят място в рая; те ще живеят един охолен живот в безопасност и щастие както на този свят, така и в отвъдното. Това е така, защото човек, който се е подчинил на Бога, знаейки, че за него няма нищо по-добро от съдбата, която Бог му е отредил, няма да има от какво да се бои и за какво да се тревожи. Този човек ще полага всякакви усилия, но той знае, че всяко едно от тях е отредено в съдбата му и каквото и да направи, той не може да промени това, което му е писано.

Дори преди една кола да бъде произведена, в нейната съдба е определено какъв цвят ще бъде, кой ще я купи и дори как ще изглежда в моргата за коли.

Всеки вярващ трябва да се отдаде на съдбата, която му е предопределена от Бог. В лицето на това, което му се случва, той трябва да направи всичко възможно, за да разбере причините за тези неща, да вземе предпазни мерки и да се опита да ги насочи към благоприятно развитие. Но ще бъде спокоен, защото ще знае, че всичко се случва в съответствие със съдбата и че Бог му е отредил най-благоприятните неща. Като пример за това в Корана се споменава за мерките за сигурност, които Яков (м.н.) предприема за своите синове. За да предпази синовете си от злонамерени хора, Яков ги съветва да влязат в града през различни врати, но да не забравят, че това не би повлияло на предопределената им от Бог съдба:

И рече: “О, синове мои, не влизайте през една врата, а влезте
през различни врати! И с нищо аз не ще ви избавя от Аллах.
Властта принадлежи само на Аллах. На Него аз се уповавам
и на Него да се уповават уповаващите се!” (Сура Юсуф,67)

Хората могат да направят каквото пожелаят, но те не могат да променят съдбата си. Това е разкрито в следния айят:

После, подир скръбта, Той ви спусна за успокоение дрямка,
обзела една група от вас, а на [друга] група тревога изпълни душите.
Допускаха неправда за Аллах с помислите на невежеството,
казвайки: “С какво зависи делото от нас?” Кажи [о, Мухаммад]:
“Делото принадлежи всецяло на Аллах.” Скриват в душите си онова,
което не издават пред теб. Казват: “Ако делото с нещо зависеше
от нас, тук нямаше да ни убиват.” Кажи: “И да си стояхте по домовете,
онези, на които бе писано да бъдат убити, щяха да
излязат към своите [смъртни] ложета. [Това бе,] за да изпита Аллах
какво е в гърдите ви и за да провери какво е в сърцата ви.
Аллах знае съкровеното в сърцата.” ( Сура Ал-Имран, 154)

От този айят ясно виждаме, че дори ако човек се откаже да извърши нещо в името на Бог, за да избяга от смъртта, ако му е писано да умре, то той в крайна сметка ще умре. Дори пътищата и методите, които един човек предприема, за да не умре, са определени в съдбата му и всеки ще изживее това, което му е отредено в съдбата. В този айят Бог също така разкрива на хората, че причината да създава отделните събития в съдбата им е за да ги изпита и да пречисти сърцата им.

В Корана е казано, че смъртта на всеки е предопределена при Бог и че зачеването на всяко едно бебе става с Негово позволение.

Аллах ви сътвори от пръст, после от частица сперма,
после ви стори съпрузи. И никоя жена не забременява и
не ражда без Неговото знание. И нито се дава
дълголетие на дълголетник, нито се скъсява възрастта,
без да е записано в книга.
Това е лесно за Аллах. (Сура Фатир, 11)

В долуцитирания айят е разкрито, че всичко, което човек върши, е записано дума по дума и че това, което влезлите в рая изпитват, са също така вече изживени неща. Така както казахме по-рано, истинският живот в рая е бъдеще за нас. Но животът на тези, които са в рая, техните разговори и пиршества са в момента в Божията памет. Преди нашето раждане бъдещето на човечеството в този и в отвъдния свят също е било изживяно при Бог в рамките на един-единствен момент и също се съхранява в Божията памет.

Всичко, малко или голямо, е записано.
Богобоязливите ще пребъдат сред градини и
реки ­ истинно обещание при Владетеля, Всемогъщия.
(Сура Камар, 52-55)

От този начин на изразяване в Корана можем да разберем, че при Бог времето е като един миг и за него няма минало и бъдеще. Както виждаме, някои неща, които за нас ще станат в бъдеще, в Корана са разкрити като случили се преди много време. Това е така, защото Бог е сътворил миналото и бъдещето като един-единствен момент. Следователно събитие, което трябва да се случи в бъдеще, в действителност вече се е случило, но тъй като ние не можем да разберем това, си мислим, че то е бъдещо. Така например в айятите, където се описва как човешките индивиди ще отговарят за делата си пред Бог, се разбира, че това се е случило преди доста време.

И щом се протръби с Рога, всички на небесата и на
земята ще паднат безжизнени, освен за когото Аллах не е
пожелал. После още веднъж ще се протръби и ето ги ­ станали ­ чакат!
И ще засияе земята със светлината на нейния Господ. И ще
бъде положена книгата [на делата], и ще бъдат доведени
пророците и свидетелите, и ще се отсъди между хората справедливо,
и не ще бъдат угнетени... И на тълпи ще бъдат подкарани
към Ада неверниците... А богобоязливите ще бъдат поведени
към Рая на групи... (Сура Зумар, 68-73)

Ето и други примери от Корана:

И с всеки човек ще дойде водач и
свидетел [от ангелите]. (Сура Каф, 21)

И ще се разцепи небето, и ще бъде слабо
в този Ден. (Сура Хакка, 16)

И ще ги възнагради ­ защото бяха търпеливи ­ с Градина
и с коприна, облегнати там на престоли. Не ще виждат
там ни зной, ни мраз. (Сура Инсан, 12-13)

И Адът ще бъде показан на всеки,
който вижда... (Сура Назиат, 36)

Но в този Ден вярващите се смеят на
неверниците. (Сура Мутаффифин, 34)

И щом престъпниците видят Огъня, ще се убедят,
че ще попаднат в него. И не ще намерят
избавление оттам. (Сура Кахф, 53)

В горните айяти събитията, които ще ни се случат след смъртта, са описани като вече завършили. Това е защото Бог не е ограничен в относителните величини на времето като нас. Бог е повелил всички тези събития извън времето; хората са ги извършили, всички тези събития са изживени и завършили. Долуцитираният айят разкрива, че всяко едно събитие, било то малко или голямо, се случва със знанието на Бог и е записано в една книга.

С каквото и да се заемеш, и да четеш за него от Корана,
и каквато и работа да вършите, над вас Ние сме свидетели, още щом
навлезете в него. И нищо не убягва от твоя Господ,
дори и с тежест на прашинка, както на земята, така и на небето,
нито по-малко от това, нито по-голямо,
без да е в ясна книга. (Сура Юнус, 61)