СВЕТЪТ В НАШИЯ МОЗЪК

      Когато погледнете през прозореца, вие си мислите, че виждате образите чрез очите си, или по-скоро това е начинът, по който сте научени да мислите. В действителност обаче това не е начинът, по който става това, защото вие не виждате света чрез очите си. Вие виждате създадените в мозъка ви образи. Това не е прозрение, нито пък философска спекулация, а научен факт.

     Тази идея би станала по-ясна, ако разберем как функционира зрителната система. Окото е отговорно да превръща светлината в електрически сигнали посредством разположените в ретината клетки. Тези електрически сигнали достигат до зрителния център на мозъка. Сигналите са тези, които формират образите, които виждате, когато погледнете през прозореца. С други думи, всичко, което виждате, се формира в мозъка ви.

     Вие виждате формирания в мозъка ви образ, а не гледката, видяна през прозореца. Например, на показаната долу вдясно картина светлината достига до окото на човека отвън. След като очните клетки превърнат тази светлина в електрически сигнали, тя преминава към малкия зрителен център, разположен в задната част на мозъка. Това, което формира картините в мозъка са именно тези електрически сигнали. В действителност, когато отворим мозъка, ние няма да можем да видим никакви образи. Някакъв вид разположено в мозъка, съзнание обаче приема електрическите сигнали под формата на образи. Мозъкът възприема електрическите сигнали във формата на образи, въпреки че няма око, очни клетки или ретина. Следователно, на кого принадлежи разположеното в мозъка съзнание?


      Същият въпрос може да бъде зададен и за книгата, която четете сега. Светлината, която достига до очите ви, се превръща в електрически сигнали и се препраща към мозъка ви, където се формира образът на книгата. С други думи, книгата, която четете в момента, не е извън вас, а вътре във вас, в зрителния център, разположен в задната част на мозъка ви. Тъй като усещате твърдостта на книгата чрез пръстите си, то си мислите, че тя е вън от вас. Това чувство на твърдост обаче също се заражда в мозъка ви. Нервите, разположени на върховете на пръстите ви, предават електрическата информация до центъра за осезание в мозъка ви. И когато докоснете книгата, усещате нейната твърдост и плътност, хлъзгавостта на страниците, текстурата на корицата и остротата на ръбовете на страниците, и всичко това в мозъка ви.

     В действителност обаче вие никога не можете да докоснете реалната същност на книгата. Въпреки че си мислите, че докосвате книгата, мозъкът ви е този, който възприема осезанието. Освен това вие дори не знаете дали тази книга съществува като материален обект извън мозъка ви. Вие просто интерпретирате образа на намиращата се в мозъка ви книга. Вие не трябва да се заблуждавате обаче от факта, че книгата е написана от автор, страниците са проектирани от компютър и отпечатани от издател. Нещата, които ще ви обясним по-късно, ще ви покажат, че хората, компютрите и издателите във всеки един етап от производството на тази книга са единствено образи, които се появяват в мозъка ви, и никога не бихте могли да знаете дали те съществуват, или не извън вашия мозък.



     Следователно можем да заключим, че всичко, което виждаме, докосваме и чуваме, просто съществува в мозъка ни. Това е научен факт, който е доказан с научни доказателства. Важното тук е отговорът на споменатия по-горе въпрос, който този научен факт ни кара да си зададем:

     Кой е този, който няма очи, но наблюдава образи през прозореца в мозъка ни, който се радва или бива обезпокоен от тази гледка? Всичко това ще бъде обяснено в настоящия сайт.

     Ние съзнаваме, че всички индивидуални особености на света се изживяват чрез сетивните ни органи. Информацията, която достига до нас чрез тези органи, се превръща в електрически сигнали и определени части на мозъка ни анализират и преработват тези сигнали. След като този процес на интерпретиране протече в мозъка ни, ние, например, виждаме книга, вкусваме ягода, помирисваме цвете, усещаме качеството на копринена тъкан или чуваме разклатените от вятъра листа.

      Ние сме научени, че докосваме тъкан, която е извън нашето тяло, че четем книга, която е на 30 см (1 ft) разстояние от нас, че усещаме миризмата на дървета, които са далеч от нас, или чуваме разклащането на листата, които са високо над нас. Всичко това обаче е в нашето въображение. Всички тези неща се случват в мозъка ни.

 Именно тук ние се натъкваме на още един изненадващ факт: в нашият мозък няма нито цветове, нито звуци, нито пък образи. Всичко, което може да бъде открито в него са само електрически сигнали. Това не са философски спекулации. Това е просто едно научно определение за функционирането на възприятията ни. В своята книга "Картографиране на мозъка" Рита Картър описва начина, по който възприемаме света, така:

      "Всеки един от сетивните органи е пригоден по комплексен начин така, че да се справя със собствените си видове стимули: молекули, вълни или вибрации. Но отговорът не лежи в това, защото въпреки забележителното си разнообразие всеки един орган осъществява, по същество, една и съща работа: той превръща своите специфични по вид стимули в електрически импулси. Импулсът е импулс, който също е импулс. Той не е цветът - червено, нито пък първите ноти на квинтета на Бетовен, той е просто една електрическа енергия. Всъщност сетивните органи, вместо да разграничават един вид сетивен приток от друг, по-скоро ги правят по-сходни.

      При това положение всички сетивни стимули проникват в мозъка в по-малко или повече недиференцирана форма като поток от електрически импулси, създадени от изгарянето на неврони, под формата на домино, в определена посока. Това е всичко, което се случва. Не съществува обратен трансформатор, който в определен стадий да върне тази електрическа активност в светлинни вълни или молекули. Това, което превръща един поток в зрение, а друг в обоняние, зависи по-скоро от това кои неврони са стимулирани.1

     С други думи, всички наши усещания и възприятия за света (мирис, зрение, вкус и т.н.) се състоят от една и съща материя, а именно електрически сигнали. Нещо повече, мозъкът ни е този, който ги прави да имат смисъл за нас и интерпретира тези сигнали като усещания за мирис, вкус, образ, звук и докосване. Шокиращ е фактът, че мозъкът ни, който е само едно влажно парче месо, би могъл да знае кои електрически сигнали трябва да бъдат интерпретирани като мирис и кои като образ, както и да превръща една и съща материя в различни чувства и усещания.

Нека сега разгледаме нашите сетивни органи и как всеки един от тях възприема света.

 

Не очите ни виждат,
а мозъкът ни


      Поради индоктринирането, което получаваме по време на целия си живот, ние си въобразяваме, че виждаме света посредством очите си. В края на краищата ние обикновено правим заключението, че очите ни са отворените към света прозорци. Науката обаче ни показва, че ние не виждаме чрез очите. За да може да се осъществи "виждането", милиони нервни клетки, разположени в очите, трябва да изпратят съобщение, като по кабел, до мозъка. Ако анализираме информацията, която знаем от гимназията, то ще ни стане по-лесно да разберем същността на зрението.

      Светлинните снопове (фотони), които пътуват от предмета до окото, преминават през лещата, намираща се в предната част на окото, там се пречупват и падат в обърнат вид върху ретината, намираща се в задната част на окото. След известен брой химични операции, извършени от пръчиците и конусите на ретината, този образ се превръща в електрически импулс. След това този импулс се изпраща, посредством връзки на нервната система, в задната част на мозъка. Мозъкът превръща този поток в смислен триизмерен образ.

      Така например, когато гледате играещи в парка деца, вие не виждате децата и парка с очите си, защото образите на тази гледка не се образуват пред очите ви, а в задната част на мозъка ви.

      Въпреки че дадохме едно просто обяснение, в действителност физиологията на зрението е един изключително необикновен процес. Безпроблемно светлинните лъчи се превръщат в електрически сигнали и след това тези електрически сигнали ни разкриват един цветен, триизмерен свят. В своята книга "Око и мозък: психология на зрението" Р. Л. Грегори потвърждава този важен факт и описва тази невероятна структура така:

1- Rita Carter, Mapping The Mind, University of California Press, London, 1999, p. 107