Нито една секунда от живота на човек не се загубва. Всяка една от тях остава скрита завинаги, с цялата си жизненост, в Божията памет.

Някои от хората, които не са успели напълно да разберат, че материята в действителност е една съвкупност от възприятия, формирани в мозъка, изпадат в известни заблуждения и си вадят погрешни заключения. Така например някои разбират обяснението, че материята е илюзия, в смисъл, че материята въобще не съществува. Други си мислят, че материята съществува като илюзия само тогава, когато гледаме към нея, но когато не я наблюдаваме, тя не съществува. Нито една от тези представи не е вярна.

Първо, да кажем, че материята не съществува или че хората, дърветата или птиците не съществуват, е напълно погрешно. Всички тези неща съществуват и са сътворени от Господ. Но както обяснихме още в първите страници на сайта, Бог е сътворил всичко под формата на образ или на възприятие. С други думи, след като Бог е сътворил тези неща, Той не им е дал конкретно, независимо съществувание. Всеки един от тях продължава да бъде сътворяван във всеки един момент.

Независимо от това дали ги виждаме или не, всички тези неща са вечни в Божията памет. Всичко, което е съществувало преди нас и което ще съществува след нас, вече е сътворено от Бог за един-единствен миг. Както бе обяснено в предходната глава, времето е една илюзия. Бог е сътворил времето и Той не е ограничен с него. Следователно тези неща, които според нас ще съществуват в бъдеще, са сътворени за един миг при Бог и съществуват и понастоящем. Но ние не можем да ги видим, защото сме ограничени с времето.

Така както нещата, които ще видим в бъдеще (или ще съществуват за нас в бъдеще), са в наличност в рамките на един момент в Божията памет, така и нещата от миналото не престават да съществуват в паметта Му. Например, когато сте били зародиш в майчината утроба, денят, в който сте започнали да се учите да четете и пишете, моментът, в който сте получили първия си училищен доклад, моментът, в който за първи път сте карали кола, случаят, в който една възрастна дама ви се е усмихнала, когато сте и ударено отстъпили мястото си в автобуса, и още много такива събития, които сте изживели в миналото, наред с всичко, което ще ви се случи в бъдеще, съществуват сега в Божията памет и ще останат там вечно.

Представете си, че ритате едно камъче, докато вървите по една пътека. Моментът, в който ще ритнете камъчето, е определен и създаден в съдбата ви, преди още да сте се родили. Фактът, че това камъче ще се отрони от едно голямо парче скала, и всеки един стадий на образуване на вдлъбнатините и издатините му - всичко това съществува при Бог още преди вие да ритнете камъчето.

Всеки стадий, в който се намира пеперудата и който вие виждате на снимките - от времето, когато е яйце, до момента, в който става какавида, от времето, когато напуска какавидата и започва да лети, до момента, в който умира - съществува ярко в Божията памет. При Бог пеперудата напуска пашкула сега, започва да лети сега и умира, и пада на земята сега.

Същото е вярно и за мъртва пеперуда, която бихте могли да видите в коша за боклук, или изсъхнало листо, което може да падне от едно дърво на главата ви. От периода, в който пеперудата е все още гъсеница, до периода, в който напуска какавидата, от времето, когато крилете й изсъхват, до момента, в който пада в боклука, всичко това е предопределено в нейната съдба. При Бог живата пеперуда и мъртвата пеперуда продължават да съществуват и ще продължават да съществуват вечно.

Всичко се записва в Книгата-майка

Както обяснихме по-рано, Бог сътворява за миг всяко едно събитие и всяко едно същество, които ние възприемаме като минало и бъдеще. В Корана е разкрито, че съдбите на всеки човек и всички останали същества се съхраняват в Книгата-майка:

Той е в Книгата-майка при Нас ­ възвисен, мъдър. (Сура Зухруф, 4)

… и имаме съхраняваща Книга. (Сура Каф, 4)

И няма нищо, нито на небето, нито на земята, без да е
в ясна книга. (Сура Намл, 75)

В един друг айят Бог ни съобщава, че всичко, което се случва на небето и земята се записва в тази книга:

Неверниците казват: “Не ще настъпи никога за нас Часът!”
Кажи: “Не, кълна се в своя Господ, непременно за вас
ще настъпи, ­ в Знаещия неведомото, от Когото нищо не убягва,
дори с тежест на прашинка, нито на небесата, нито на земята,
нито по-малко от това, нито по-голямо, без да е
в ясна книга. (Сура Саба, 3)

В айятите е разкрито, че от момента на сътворяването на Вселената всичко живо и неживо, всяко случващо се събитие, всички са сътворени от Бог и следователно са в Неговото знание. С други думи, всички тези неща са в Божията памет. Книгата-майка е проява на Божието качество на Пазител (Ал-Хафъз).

Събитията от миналото са изживени ярко и отчетливо в Божията памет като настоящи събития. Например работниците, строящи пирамидите, пренасят необходимите им материали сега, изморяват се сега, ожадняват и пият вода сега.

 

Миналото и бъдещето в действителност
се осъществяват в настоящето

Тъй като при Бог няма време, то всичко се случва в един-единствен момент, а именно в "настоящето". Всички събития, които смятаме за минали или бъдещи, са настоящи за Господ; при Него всичко е много по-ясно и ярко, отколкото ние можем да възприемаме. Така например в момента, в резултат на изтегления жребий, Йон (м.н.) бива хвърлен в морето; Йосиф (м.н.) бива спуснат в кладенеца от братята си, яде първото си ядене в затвора и напуска килията си. В момента Дева Мария (м.н.) разговаря с Гавриил; Исус (м.н.) се е родил. В момента Ной (м.н.) забива първия пирон в ковчега и излиза от него със семейството си на мястото, което Бог е избрал за тях. В момента майката на Мойсей (м.н.) го поставя с люлката му във водата, Мойсей (м.н.) получава първото откровение от Бог в храсталака, разделя морето и вярващите минават през него. В момента Фараонът и армията му биват удавени, докато прекосяват морето, и Мойсей (м.н.) говори с Хидр (м.н.) , Хидр изправя стената на сираците. Тези, които помолили Зу-л-Карнайн (м.н.) да построи преграда, която да ги предпази, в момента отправят своята молба и Зу-л-Карнайн построява укреплението, което няма да се разруши до Съдния ден. Авраам (м.н.) в момента поучава баща си, разрушава идолите на езичниците и огънят, в който го хвърлят, отделя хладина. В този момент Мохамед (с.а.с.) получава откровение от Гавриил и бива пренесен от Масджид Ал-Харам (Мека) до Масджид Ал-Акса (Йерусалим). В този момент земетресението погубва адитите. В този момент обитателите на рая седят на троновете си и провеждат приятни разговори един с друг, а обитателите на ада биват излагани на огъня и страдат в големи мъки и разкаяние, което не може нищо да поправи.

Бог вижда и чува всичко това в момента с далеч по-голяма яснота, отколкото бихме могли да си представим. Бог може да чува звуци на честоти, на които ние не можем, и Той може да вижда неща, които ние не можем. Всички събития и звуци, които можем или не можем да възприемаме, всеки един момент са в наличие при Бог и биват изживявани с цялата им яркост. Никога нито едно от тези неща не се загубва, те продължават да съществуват, с всичките си детайли, в Божията памет.

Мойсей (м.н.) и неговият народ бягат през раздвоеното? море и се спасяват в момента. Фараонът и армията му са погълнати от морските води и се удавят сега. Ноевият ковчег и храмът на Соломон (м.н.) са построени сега. Всички тези неща съществуват в момента в Божията памет много по-ярко и отчетливо, отколкото ние ги знаем.

Това важи и за всички събития от вашия живот. Така например основите на къщата, която сте наследили от дядо ви, се полагат в момента. Баща ви се ражда в тази къща в момента. Моментът, в който за първи път проговаряте, се случва сега. Вие сега ядете яденето, което "в действителност" ще ядете след десет години.

Истината, която всички тези примери излагат още веднъж пред нас, е следната: нито един миг, нито едно събитие или живо същество не е изчезнало и никога няма и да изчезне. Всеки филм, който гледаме по телевизията, е записан на филмова лента и се състои от отделни кадри, които ние не виждаме едновременно, но това не означава, че те не съществуват, същото важи и за събитията, които "сме изживели" или "ще изживеем в бъдеще".

Всеки един момент е скрит като един миг в Божията памет - от момента, в който от банановото дърво пада семе на земята, до времето, когато бананите биват откъснати от дървото, след това продадени в магазина, донесени вкъщи и поставени в кошницата с плодове. Всеки един момент се изживява ярко при Бог. Нито едно от състоянията на бананите не се унищожава при Бог, те остават там скрити завинаги.

Важно е да разберете правилно едно нещо: нито един от тези образи не е като спомен или сън. Всички те са живи, като че ги изживявате в момента. Всичко е съвършено живо. Тъй като Бог не ни предоставя тези възприятия, то ние ги приемаме като минало, като вече изживeни. Бог е в състояние да ни представи тези образи винаги, когато пожелае; давайки ни характерните за тези събития усещания, Той може да ни позволи да ги изживеем.

От тези примери може да се види, че миналото и бъдещето имат едно и също значение за Бог. Поради тази причина, както е посочено и в долния айят, нищо не може да бъде скрито от Господ:

(Лукман на сина си): “О, синко мой, всяко твое дело,
дори и да е с тежест на синапено зърно, и то да е в скала,
или да е на небесата, или на земята, Аллах ще го покаже.
Аллах е всепроникващ, сведущ. (Сура Лукман, 16)

Всеки момент от срутването на тази сграда се съдържа в Божията памет. Всеки момент - от поставяне на основите до нейното срутване - ще остане да съществува завинаги, без да бъде загубен.

 

На тези от рая, които ще пожелаят да видят миналото,
Бог ще го покаже точно както е било   

Ако един Божий раб от рая пожелае, Бог може да му покаже събития от земния живот точно както са се случили. Например ако човек от рая поиска Бог да му позволи да види мъртвото си куче отново живо, изгорялата му къща, преди да се разруши, или Титаник, преди да е потънал, Бог може да му ги покаже дори по-живи, отколкото ако е там. Така например, докато Титаник плава по морето, рибите, плуващи наоколо, ще си бъдат на местата и пътниците ще дискутират същите теми, използвайки същите думи. Или могат да бъдат видени древни велики цивилизации с целия им разкош и богатство. Човек, който е любопитен да узнае за цивилизацията на инките, може да види желан от него период от живота им. Тъй като всяко едно събитие продължава да съществува вечно в Божията памет със същата си яркост, то човекът, който би пожелал да види някое събитие, ще открие, че всичко съществува така, както е било преди.

В един айят Бог разкрива, че хората от рая ще имат всичко, което пожелаят, така:

... Ние сме вашите покровители и в земния живот,
и в отвъдния. Ще имате там, каквото пожелаят душите
ви и ще имате там, каквото поискате. (Сура Фуссилат, 31)

Ако хората от рая пожелаят, Бог ще им покаже всеки земен образ и събитие, които ще им доставят радост и удоволствие. Това е един огромен дар, който Бог е подготвил за Своите земни раби в рая.

 

Значението на този въпрос за човешките същества

Този въпрос е от голямо значение за човешките същества, защото всичко, което ни се случва през деня, дори нещата, които сме забравили до вечерта, начинът, по който се държим, нашите становища и всяка една мисъл, която ни минава през ум, не се забравят и се съхраняват при Бог.

Така например един човек, който е клюкарствал с приятеля си, може да забрави това; то не е от значение за него. Но моментът, в който клюкарства, остава завинаги при Господ. Или ако човек има негативна мисъл относно мюсюлманите, моментът в който си я помисля, изражението на лицето му и изреченията, които използва, всички те остават завинаги при Бог. Или саможертвата, която човек прави, като нахранва приятеля си, докато той самият е гладен, също ще остане вечно при Бог, наред с обстоятелствата, свързани с този момент, и изразените становища и мисли. Или човек, който проявява търпеливост, когато изпадне в трудност, служейки на Бога, и говори любезно с този, който му създава тези трудности. Неговото добро морално поведение не се загубва, а остава на съхранение завинаги. И в Съдния ден Бог ще търси отговорност за всички добри и лоши деяния, които човек е извършил. Тези неща, които хората са извършили, но за които са забравили, ще бъдат изложени пред тях незабравени и непроменени. Някои хора дори ще се учудят, че книгата, която ще им се даде в деня на равносметката, е толкова подробна, и ще кажат:

И ще бъде изложена книгата [на делата]. Тогава ще видиш
престъпниците в уплах от онова, което е в нея, и ще кажат:
“О, горко ни!” Каква е тази книга, която не пропуска нищо,
нито малко, нито голямо, без да го пресметне?”
И ще намерят пред себе си всичко, което са вършили.
Твоят Господ никого не угнетява.. (Сура Кахф, 49)

Поради тази причина човек, който знае за тази действителност, не трябва никога да забравя, че всяко негово действие и мисъл са заключени завинаги в Божията памет и ще продължават да съществуват там. Той трябва да внимава и да се бои от Деня на равносметката.